ИнцидентНО

Петър ГАЛЕВ

Няма да коментирам чисто полицейския аспект на операцията в Лясковец, при която абсолютно нелепо загина един достоен български командос. Прокуратурата ще се произнесе кои са виновните за това. Но със сигурност няма да се произнесе по дългогодишното неглижиране на дребни наглед произшествия, в които обаче зрее подобна заплаха. Всеки от нас може да посочи поне по няколко случая, в които психично болни хора, характеропати, социопати или наркотично зависими тормозят с години цели кооперации и квартали, но никой не взима реални мерки въпреки изписаните стотици жалби до всички възможни правоохранителни инстанции.

Най-честият отговор е, че по закон нищо не може да се направи. Или че пътят за решение на проблема е толкова сложен и дълъг, че не си струва усилията. А именно чувството на безсилие тласка хората към средновековното възприемане на психично болния като виновен. В ХХІ век е излишно да се убеждаваме, че това е абсурдно съждение. Но всеки болен, който застрашава себе си или околните, трябва да бъде обгрижен от държавата по начин, който гарантира неговата и обществената сигурност. Ето тази брънка от веригата при нас се къса.

Явно още изпитваме някаква гузност от времената, когато е имало опит психиатричното лечение да се използва и за политическа репресия. В интерес на истината много повече това е ставало в СССР, отколкото у нас. Днес има начини да се гарантират човешките права на душевноболните пациенти, но не просто като бъдат оставени да правят каквото увреденото им съзнание диктува. Дано институциите да променят философията на грижата за тези пациенти, преди да са притиснати от нови инциденти.

 

Сподели във Facebook