Истини под прикритие

Социологическо изследване ни класира за пореден път като нация, разпространяваща и толерираща речта на омразата. Това е поредният рейтинг, в който страната ни заема незавидна позиция. Ако се замислим обаче какво точно се крие зад резултатите от споменатото проучване, сами ще стигнем до някои изводи, които все повече хора в демократичния свят правят. Дълги години ни учеха да не делим хората по каквито и да е признаци и да не слагаме етикети. И това правило работеше успешно, докато защитените от заклеймяване и етикетиране не решиха, че са предпазени от обществено недоволство и критика по принцип. Не заради някакъв свой биологичен или друг вътрешно присъщ и следователно непроменяем белег, а дори и заради системно и масово негативно поведение. Днес обаче много хора започнаха справедливо да възприемат налагането на крайната толерантност в думите и оценките за определени групи от хора и събития като опит да се прикрият много сериозни и опасни процеси. Защото дори да си държим езика стриктно зад зъбите и да не казваме на мръсното мръсно, на крадливото крадливо и на лъжливото лъжливо, в крайна сметка то грозно избива на повърхността. И никаква толерантна реч не може да го спре, нито да предпази добронамерените хора от ударите на защитените по принцип. И докато избягвахме заради опасността да демонстрираме омраза говоренето за дребни кражби и побои, това някак минаваше. Но сега Европа е залята от такава жестокост, че няма как да скрием от себе си, че извършителите се оказват сред общността на толерираните и по закон, и по разбиранията ни за демокрация. Явно сме отишли твърде далеч във въздържанието да казваме на черното черно…