Южни уроци

Разбира се, че е израз на най-низки страсти злобничкото задоволство от случващото се в Гърция. За няколко дни избиха толкова комплекси в анонимното интернет пространство, че да се чудиш наистина ли самооценката ни е паднала под нулата. И трябва да припознаем някого като стъпкан повече от нас, та да вирнем малко глава. Да не говорим за равнището на елементарните исторически, политически и икономически познания. Явно основните ни форумни експерти са професори по теория на „световния заговор“… Ако изобщо редовите гърци имат вина за нещо, това не е, че не работели, а ядели и пиели на корем по таверните.

Проблемът им е, че допуснаха да бъдат заблудени от страшно евтин популизъм. Объркването от страна на избирателите на желаното с възможното неминуемо води до такъв тип обществени сътресения, каквито наблюдаваме на юг от нас. И ако преди десетилетия катастрофални утопични идеи са били налагани с оръжие на цели държави, днес е доста странно сами да пускаме бюлетината в подкрепа на очевадни измишльотини. Човешко е да мечтаеш животът ти да се движи винаги напред и с висока скорост. Но нали живеем в просветено време, дори децата отдавна знаят, че Супермен не е истински.

Ако трябва да си гледаме в нашия двор, поуката от баснята е много ясна: бързо изобилие с високи доходи, ниски цени и скромни усилия не може да има. Поне не за дълго. Сметката след това е с жестоки лихви и удря не само по портмонето, може да съсипе цяло поколение. Дано ваксината от 90-те години още да е активна, та да не се прехвърли и у нас вирусът ТОПС – тежък остър популистки синдром. Тогава и да виним „злия и алчен Запад“, няма да ни се напълнят хладилниците.