Къде са дарителите

Фондът за лечение на деца беше създаден да финансира сложни, редки, особени заболявания, за които у нас няма тесни специалисти, апаратура или разработени терапевтични алгоритми. Идеята беше всеки желаещ лесно да може да дарява редовно малки суми, да кажем, по 1 лев месечно, за които да е сигурен, че отиват за помощ на болни дечица. Ако един милион души даряват левче от заплатата или пенсията си, това на година прави 12 милиона. Какво обаче се случи? Фондът и до ден днешен разчита основно на пари от държавния бюджет. Нито ангажираните институции, нито медиите успяхме да убедим хората да даряват. Така фондът си остана изцяло държавен – като структура и финансиране. И постепенно се превърна в нещо като втора - детска - здравна каса. Но без по замисъл и по закон, нито по административен капацитет да бъде такава. Всичко, за което НЗОК незнайно защо не плаща при лечението на невръстните пациенти, беше изисквано от фонда – импланти за ортопедични и неврохирургични операции, лекарства, пособия за рехабилитация… Логично молбите за подпомагане се увеличаваха лавинообразно. А държавата, вместо планово да отпуска средства за детско здравеопазване и съответно да контролира изразходването им, практически възложи тази огромна дейност на няколко щатни служители и на доброволци – лекари и общественици. Уверявам ви, че повечето от тях възприемаха и възприемат работата си за мисия, а не за чиновническа дейност. Но при сбъркания алгоритъм изходът е само един - реално финансиране от здравната каса на всичко нужно за детското здравеопазване и обществени дарения, разпределяни чрез фонда за деца, които по медицински причини не могат да се лекуват тук.

*Петър Галев е бивш член на Обществения съвет на фонда