Катран в туристическия мед

След бурно оптимистичните данни за изключително успешния сезон по морето се опасявам туристическият бизнес да не си помисли, че това се дължи на някакви негови усилия. Ако са се объркали, искам да ги успокоя, че няма нищо подобно! Безпощадно е ясно, че само и единствено конюнктурата доведе до повече човеко-храно-дни. Заради сътресенията в Турция и терористични атаки в световноизвестни дестинации част от потока се насочи насам. Въпросът е дали ще повтори и ще потрети. Защото вече руснаците официално се връщат към югоизточната ни съседка, а страхът да не посетиш например Франция заради атентат няма да е вечен. Нашите курорти могат да усетят някакво реално развитие, ако успеят да си върнат родния потребител. Всеизвестно е, че българите сме много ларж по време на отпуска и харчим повече от средния европеец. Така че не сме за изпускане. Но след като пообиколихме в Гърция, Италия и Испания, вече очакванията ни са други. Искащите просто да пият евтино си го правят в капанчето пред блока. Там и пейзажът не се различава особено от бетоновите тъпканици по крайбрежието. Затова сега не трябва да се залага на огромни и мащабни проекти, а на малки неща. Да ти предложат човешка среда, усмихнато обслужване, да не ти дерат кожата с чадъри, плажът да не е заринат с мръсотии. И разбира се, храната! Ех, тези имитации на изобилие и качество в ол инклузива ще затрият и малките острови на нормално ресторантьорство. С една дума – нужни са крачки назад, а не напред – намаляване на легла и етажност, разреждане на хотели, връщане на зелени площи, спиране на угоителното прехранване. Ако това го усетим ние, ще дойдат и качествени курортисти от света. Дано!