Колата се обърна

Не си мислете, че поредните трусове в съдебната система, довели и до общополитическа буря, ще са поредното чудо за три дни. Все пак нещо различно започва да се случва. Съдии с тоги излизат безпрецедентно при хората на улицата да им кажат, че са прави да недоволстват от Темида и самите те изповядват какво им пречи в нормалната работа. Председателят на Върховния касационен съд казва „Не на страха!“. Евроинституциите, белият бизнес и най-вече гражданите отдавна негодуват от мудността, двуличието, разнопосочната практика и хлъзгавостта на правораздаването. Всички си знаем, че зад тези пороци наднича най-големият и много древен – корупцията. Не само като пари в плик, но под различни форми, зад които пак стоят финикийските знаци. Но друго е, когато започнат да излизат наяве конкретните механизми, реалните случки от подземната юридическа реалност. Мислили сме го, но някак е още по-гнусно да узнаеш с каква лекота, простота и естественост се продават хорски съдби. Как едни „лели“, „каки“ и „батковци“, които иначе гледат, сякаш Достоевски ей сега ще им потече от устата, всъщност са на нивото на Женския пазар, а моралът им е някъде под Перловската река. Е, недосегаемите ги досегнаха. Няма ход назад. Дори и сега пораженията от бурята да изглеждат като позамазани заради вечно идващите дълги почивни дни. Защото вече и децата знаят, че включително качеството на кифлата, която им дават в училище, зависи от това дали имаме нормален съд. Икономика, заплати, пенсии, помощи, градоустройство? В началото и в края на всичко това е съдебната система. Няма начин да продължим, ако тя си стои в блатото! Колкото по-късно тръгне да излиза, толкова повече печал я очаква.