Комунал(,)НО

Петър ГАЛЕВ

Недоволството от начина, по който се формират режийните сметки, стана нещо като национален спорт. Отдавна проблемът не е толкова в цената на водата или парното, а в невъзможността доставчиците да убедят клиентите си, че плащат това, което действително са потребили. Общественото изнервяне по въпроса се изостря допълнително от факта, че сме клиенти без алтернатива.

Затова хората не се възприемат за обикновени потребители, а за женени завинаги, например за ВиК. Е, освен ако не желаят да имат вода в дома си... Като се направи дисекция на обясненията на монополистите защо сметките са високи и неясни, ще стигнем до техния любим рефрен – те са ни доставили услугата и са измерили потреблението на входа на абонатната. И искат това да се плати.

А какво става вътре в сградата не ги интересува. Било наша работа да търсим къде изчезват кубици вода или кой как си пуска парното. Не са познали! Докато продавачът не разбере, че е негова грижа и задължение да премери точно стоката си и да направи прецизно сметката на всеки отделен купувач, оправия няма да има.

Опитите да ни превръщат в техни безплатни сътрудници или в агент-следователи, са обречени на провал. По-добре да си оправят огромните загуби по пътя до домовете ни, достигащи на места до 70%, защото в момента сме принудени да плащаме и тях под една или друга форма. Иначе времето на потребителските комуни във вида, в който ни ги натрапват, отдавна мина.

 

Сподели във Facebook