.jpg)
Къде е щастието?
Петър ГАЛЕВ
Поредната международна класация, която поставя България доста назад, отново стана причина за песимистични изказвания и тъжно поклащане на главите. Този път ставаше въпрос за това къде е най-добре да се родиш през 2013 година. Ние сме на 61-во място от 80 попаднали в списъка държави. Дори размирният в момента Египет е преди нас... Но ако погледнете критериите на класацията, доста от тях са субективни – как самите хора в дадената страна се чувстват и оценяват живота си, какво е доверието помежду им и към институциите. Точно затова сме в дъното на списъка.
Ние вечно се чувстваме зле и обичаме да обявяваме това, мърморенето става нещо като национален спорт, а обединението ни обикновено е „срещу”, а не „за”. Иначе, бъдете сигурни, че в доста от въпросните държави нямат по-добро здравеопазване и образование, нито живеят по-спокойно от нас. Но това, което тук е дефицитно, е чувството за благоприличие, масовата солидарност, вярата, че индивидуалните усилия, но положени от максимален брой хора, могат да променят реалността в обозрим срок. Ясно е, че отделните хора не можем да влияем върху глобалните икономически процеси. Но нима не е във властта ни да спрем да се бутаме - в буквалния и преносния смисъл, да изчистим около себе си, да се опитаме да разберем другия и да проявим елементарно уважение към мнението му? Тези неща определят как живеем тук и сега не по-малко от размера на заплатата и големината на жилището. Казват, че щастието се криело в мозъка, а не в портмонето. Дали пък не е вярно?
