Къде е властта?

Петър ГАЛЕВ

През лятото на 2012 г. поне по един показател България влезе в ядрото на европейските държави – забрани пушенето в закрити обществени помещения. Не беше лесно, играхме си на „иди ми - дойди ми“, писаха се апокалиптични сценарии за срив в туризма и ресторантьорството. Нищо подобно не се случи! Напротив, дори и пушачите в крайна сметка останаха доволни. Е, не всички. И точно по нашенски започна да се приплъзва полека-лека нарушаване на забраната.

Първо в по-периферни и долнопробни заведения, а след това започнаха да се пробват и уж по-горна ръка ресторанти. Как не разбрахме, че постоянното демонстриране на невъзможност в България да се спазват каквито и да е правила ни държи все на опашката във всевъзможни класации. Имаше дискусии, спорове, скандали, дебати, прения. Но след като вече е приет законът, няма какво повече да се коментира. Друг е въпросът, че институциите допускат масово нарушение на забраната за пушене, което за пореден път доказва на добросъвестните граждани, че на хартия е едно, а на практика – друго.

Инспекторите работели от 9 до 17 ч. и в това време не установявали нарушения. Бурни аплодисменти… Дано властта да си дава сметка, че както допуска да се прегазва масово един закон, така всеки ще си нарушава там, където го стиска обувката. И ще намира морално оправдание в безразличието на чиновниците да наложат спазването на едно трудно извоювано право – да живеем на малко по-чист въздух. Не ни бил това основният проблем ли? Не съм сигурен! Ако няма механизъм да се спазва който и да е закон, всъщност няма и държава.