Лукс без съдържание

При толкова неразкрити тежки престъпления не мога да не похваля полицията и прокуратурата за залавянето на убиеца на момчето в столичната Борисова градина. Ето че когато работят здраво, могат да разплитат изключително сложни казуси. Остава да се надяваме, че и при други случаи, без оглед на проявения обществен интерес и натиск, пак ще действат така. А от държавата очакваме да им създаде такива условия на работа, които поне малко да напомнят щабовете, уредите и лабораториите от криминалните реалити формати по телевизията. Ако обаче се върнем на почти 100 процента сигурния убиец, картината е много тъжна. По това време той също е бил дете. При това от семейство, което не го е лишавало от нищо – пари, дрехи, пътувания, развлечения. С родители, които би трябвало да принадлежат към средната класа. И по доходи със сигурност принадлежат. Но какво от това, след като децата им са поредните българчета без никакви морални устои, без духовни интереси, без задръжки, със заличена граница между „искам“ и „мога“ в съзнанието. Да намушкаш с нож непознат връстник в опит да му вземеш портфейла и след това спокойно да започнеш обучение за блюстител на закона! Щеше да напомня сюжет на долнопробна чалга, ако не беше жестока реалност. Очевидно житейският кръгозор на първокурсника по право е формиран точно в любимите му – твърдят – чалготеки, а не от стабилна семейна среда. Майка журналистка и баща полицай? Поредното доказателство, че сме станали общество на етикетите без съдържание под тях. И още по-лошо: с тежко прогнило съдържание. Дали някой ще се запита за какво са му луксозни къщи, коли, ланци и екскурзии, след като се е провалил в най-важното – да отгледа добър човек.