Магистрати на теория

Петър ГАЛЕВ

Когато хората коментират негативно правосъдната ни система, отвътре често им отговарят, че не разбират прекалено сложната материя. Един вид недоволни сте, защото не знаете как функционира нашият мастодонт. Прави са магистратите, не знаем какво става отвътре. Понякога можем само да се досещаме. Но със сигурност виждаме крайния резултат и той не ни харесва. Безкрайно отлагани дела, оправдани поради „липса на доказателства“ отявлени престъпници, безследно изчезнали граждани с окончателни присъди, затворнически барони с модерна техника и луксозно обслужване в килиите…

Никога логично мислещият гражданин няма да приеме например, че ясно заснето с камера престъпление не може да бъде доказано в залата заради закони от додигиталната ера. И евроинституциите, и неправителственият сектор, и мнозина честни съдии и прокурори открито говорят за сложно омотаните пипала в родното правораздаване. Но всичко е така бетонирано по конституция и закони, че само наистина радикална промяна може да доведе до някакви позитивни промени. Като например пряк избор от народа на магистратите и на съдебните заседатели.

Всички сме чели и гледали как в Америка журита от 12 души с най-различно образование и професии се произнасят за вината на подсъдимите. След истинско състезание на доказателства, свидетели и експертизи, представени от обвинението и защитата. Ама те били съвсем друга система! Какво от това? Ние с нашата достолепна система докъде я докарахме за над 20 години? Ако в сегашните рамки можеше нещо да се направи, защо не го направихте досега! И докога разследващите медии ще бъдат по-ефективен механизъм за задействане на закона от самите законоохранители?