Медиен комфорт

След като дълги години милиони евро от ЕС бяха давани без търг на избрани медии по проекти, властта в момента се опитва да ни убеди, че ще слага ред в този процес. Защото и за слепите е ясно, че се стигна до абонаментно финансиране на „наши“ телевизии и радиа, а всякакви опити други медии да получат каквато и да е част от средствата по европроекти срещаха иронични усмивки от овластените да дават. Стигна се дотам частни медии да съществуват изцяло благодарение на парите от министерства и агенции. След като веднъж издържа обществените БНТ и БНР, държавата си създаде втори пояс от де факто платени от властта канали. И когато това изби публично, като пъпки от срамна болест по челото, опитът да се наложат минимални правила очаквано срещна отпор от добре живеещите си с обществените пари помазани медии. Никой не отрича значението на телевизията. Но и студентите знаят, че някои послания са подходящи за тв и радиоклипове, а други е задължително да се прочетат във вестник или в интернет. Освен това зависи точно до каква аудитория трябва да достигне съответната информация и не на последно място – в какъв регион. Така че всички типове медии трябва да могат да участват в състезанието за европари. Ама единствено телевизиите стигали безплатно до хората… Само дето си плащаме на кабелните оператори. Факт е обаче, че в България има безплатен вестник, който достига до огромна аудитория в петте най-големи града у нас. Така над 350 хиляди читатели в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора всяка седмица се информират по националните и регионалните теми. При това професионално и с акцент върху темите, които реално вълнуват хората – здраве, образование, социална политика, икономика.