Обидени от яденето

Пак сме обидени. Сега пък от френския посланик, че ни нарекъл мрънкаща периферия. И изобщо от Европа, че ни пробутва второ и трето качество уж маркови вафли, бисквити и други полуфабрикати. Лично аз пък не се обиждам. Защото, когато мрънкам и някой ми го каже в очите, за какво да му се сърдя? А отдавна се опитвам да не ям сухи пасти и други такива екстри, независимо какво пише на етикета. От цялата шумотевица излиза, че ние сме съгласни това, което масово се консумира от млади и стари по градове и села, да бъде боклучаво, защото е родна направа. Но когато във вносния кроасан захарта в по-голям процент е заменена с подсладители и овкусители, сме душевно наранени. Нека да си кажем истината – не ни е здравословният проблем във вносните стоки. В мозъка ни е! Защото за огромната маса от хора това какво дават на децата си и консумират самите те изобщо не е тема. Включително за хора с иначе добро образование и прилични доходи. Какво мислите, че съдържат средностатистическата улична „пица“ на парче, хотдог, кифла и баничка? (Слагам пицата в кавички, за да не ме бият италианците, че така наричам въпросното нашенско изделие.) Бяло брашно с всички видове подобрители и консерванти, имитационни „кашкавал“, „сирене“ и „шунка“, нишестен боядисан „кетчуп“ и кренвирш от костни обелки. Не е въпросът до парите! И с малко средства, който иска, може да хапва здравословно. Просто нямаме такава култура, не сме запознати, не ни интересува, храним се за засищане на чувството на глад. Е, какво да ни внасят тогава, че да не мрънкаме от висока цена? Вижте също как претенциозни заведения шашардисват шеф Манчев с огромни порции напълно нашенска ярма, която поднасят, защото хората си я харесвали… Стига сме мрънкали, наистина!