Оптимистично
Петър ГАЛЕВ
През годините някак се потопихме в съзнанието, че живеем в малка и бедна страна, на която не й върви особено. Сигурно през призмата на богата Европа това е така, но погледнато в световен план, държавата ни съвсем не е в позицията да се окайваме. Усещането за щастие и спокойствие, оказва се, не е свързано 100 процента с богатството. Иначе нямаше някои жители на планетата да се самоопределят като много доволни от живота, без да разполагат дори с водопровод, електричество и редовна храна.
Истината е, че на нас не ни липсват базовите условия за съществуване. Просто ни се губи чувството за общност, за единни национални цели, които да следваме. Това ни нарежда в дъното на класациите по оптимизъм. Но, погледнато обективно, имаме всички дадености и възможности да променим живота си тук и сега. По територия ние не сме от малките, а от средните държави в Европа, с по-голяма площ например от Австрия, Швейцария, Унгария, Чехия и Португалия.
Не сме богати на енергийни ресурси, но природното разнообразие е изумително и можем да превърнем това в национален капитал. Другият ни капитал са хората с техните способности и интелект, които са нуждаят от импулс, за да дават най-доброто от себе си и да остават в България. Този импулс ще дойде от държавници и духовници с възрожденско виждане за своята мисия. Те са сред нас, от нас зависи да ги открием, да ги насърчим и да им дадем доверието си. Нека освен празничните пожелания, всеки от нас да се опита да направи макар и малка крачка към другия. Заедно ще успеем!