Пари в канавката

Пиша тези редове в топъл и слънчев зимен следобед. А само преди няколко дни станахме свидетели на поредната снежно-медийна истерия, на която се поддават и властите. Сякаш единствената оценка на избирателя за ефективността на държавата се определя от изстъргването до черно на всяка паднала снежинка. Баналният израз „зимата ни изненада“ се превърна във всеобщ комплекс. И сме недоволни дори когато се чисти на принципа „залудо работи, залудо не стой“. То са репортажи за заседнали в снега коли, за закъснели доставки на хляб и за подхлъзнали се тирове, сякаш идва краят на света. А кметове плахо обясняват, че когато вали сняг, няма как да се движим при летни условия. Да не говорим, че много от зимните неволи са самопричинени. Кой тръгнал с летни гуми, друг карал като луд, трети си пийнал… Ама им е много сладко да пустосват как „не сме държава“. И наистина не сме! Поразпитайте за Швейцария и САЩ например и ще видите, че никой не чисти снега, докато вали обилно. Защото това са пари, хвърлени в канавката. След снегорина веднага пак затрупва. Знае се, че през зимата има затруднения по пътя, и туйто. Да не говорим, че обилното леене на всякакви противоледени субстанции е не само скъпо, но и доста отровно за природата. Но понеже е сладко упражнение да сипеш критики за безсилие на институциите през зимата, те пък дават мило и драго да ринат, без да осъзнават, че пак ще се намери някой затънал, който да каже, че не сме държава и медиите ще го сложат за първа новина. Кой ти гледа, че хвърлените в кишата пари могат да отидат за наистина трайни подобрения на инфраструктурата. Важното е новинарските емисии да са „реалити“ и хората да се почувстват отмъстени…