Площадът като начало

Петър ГАЛЕВ

Няма нищо страшно гражданското общество да заявява пряко волята си чрез протести и конкретни искания. Въпросът е всичко да не се ограничи само до хаотичното отрицание и разруха, без да стигнем до следващия етап. В събарянето ние нямаме равни, това сме го доказали многократно.

Въпросът е имаме ли сили и мозък да съградим нещо наистина работещо. Защото всяко зацикляне и безредие ще бъде платено прескъпо от всички нас. Няма спор, че имаме нужда от прелом в организацията на държавата ни. Но този процес може да започне само и единствено чрез участие на представители на недоволните хора от улицата в сега съществуващите институции и чрез установения от конституцията ред.

Иначе излиза, че се опитваме да поправим лошо работеща компютърна програма с помощта на чук и длето. Крепостта, наречена „20 години лошо управление”, се превзема само отвътре. Ще бъде жалко събудената гражданска енергия да потъне като вода в сух пясък или да остане в общественото съзнание с картината на младежи, размахващи среден пръст и скандиращи лозунги, типични за стадиона.

Приказките за постоянно пряко площадно управление са много опасна утопия. Затова който твърди, че иска истинска промяна, е длъжен да предложи кандидатурата си с конкретна реалистична програма, да мине през избори, след това да издържи на всички изкушения на овластяването и да доведе до край обещанията си.

А след това ни чака единственият начин за по-добър живот: повече и по-качествена работа. Защото политическата класа и монополите са само част от проблема. Другата част е в самите нас.

 

Сподели във Facebook