Предвеликденско

Петър ГАЛЕВ

Някак не мога да приема, че ще се втурнем във великденско пазаруване, ядене, пиене и веселба, а главният православен храм на България „Св. Александър Невски” е в незавидно състояние. Влагата прояжда стените и погубва уникалните стенописи, прозорците не са уплътнени, сградата има нужда от множество ремонти. Не че всички други църкви са в прекрасен вид, но когато патриаршеската катедрала се руши, това се превръща в много тежък символ на духовните ни пукнатини.

Всяка година се получава един многозначителен контраст между хилядното множество, дошло в църквите да си вземе от Възкресния огън, и пустотата на храмовете през останалото време. Питам се не е ли по-добре да дарим тихомълком няколко левчета за съвземането на централната ни църква, вместо да се натъпчем показно пред олтара само и единствено на празника.

Познавам много истински вярващи християни, които отдавна се отказаха да ходят на църква в пиковите моменти именно заради преобладаващата тогава суета и масовото физическо, но не и духовно присъствие. До момента цял един народ не успяваме да съберем за храма си повече средства от дарените от изглеждащия неземно дядо Добри.

Познавам всички аргументи за ролята на самата църква за състоянието, в което се намира. Нейните вътрешни противоречия и проблеми са огледални на общото ни битие. Но нека всеки да направи това, което може и което зависи от него, пък след това да критикува. Просещият в притвора на „Св. Александър Невски” старец сигурно има от какво да е недоволен, но и една дума не е казал. Просто дарява всичко припечелено до стотинка.

Сподели във Facebook