Скачени съдове

Петър ГАЛЕВ

Мислех си, че мнозинството от хората са наясно как в общи линии функционира една държава. Но напоследък започвам да се съмнявам в това. Принципите не са сложни – държавата събира под различна форма пари от гражданите и бизнеса и ги разпределя за покриване на всички свои отговорности.

От тази проста формула следва изводът, напомнящ скачените съдове - за да се даде някъде или на някого повече, от другаде или от другиго същото трябва да се вземе. За съжаление не съществува държавно съкровище като пещерата на Али Баба, откъдето да може да се гребе с пълни шепи, а пречката срещу всеобщото богатство да са злите пазачи на входа, които от инат не дават блага на народа.

Но слушайки приказките по улиците, оставам с впечатлението за точно такова разбиране. Да не говорим колко квартални експерти се навъдиха, които – все едно че коментират вчерашния мач – се изказват кое как трябвало да стане в държавните финанси.

Бордът например не ни трябвал вече, нямало нужда от ограничения. Добре звучи, но не е реално. При това вече сме го гледали филма с печатането и бързото излапване на парите и последващия кошмар с хиперинфлацията и дефицитите.

Вярно е, че така фараоните си стопяват огромните заеми, но това нас какво ни топли? Това, за което всички можем да допринесем, е пълна и постоянна съпротива срещу корупцията на всички нива и постоянен натиск за прозрачност в делата на управляващите. А тяхна отговорност е как да разхлабят примката на бедността, без да се удавим след това.

 

Сподели във Facebook