Скандалът като новина

Често журналистите се оправдаваме, че не ни харесва публичният дневен ред, ама сме принудени да го следваме, защото това искал да чете, слуша и гледа потребителят. Т.е. основно за престъпления, инциденти, скандали, разправии. Със сигурност блатната информация има много фенове. Но защо не оставим тази страст да я засищат така наречените нови медии, които бързо, лесно и безграмотно възникват в интернет пространството и не само там. Нали е мисия на традиционните вестници, радио и тв програми поне да се опитват да поставят акцента върху съществените проблеми, които стоят пред България. Една от пречките за това са старите комплекси и рефлекси да не би някой да ги заподозре в цензура, ако не отразят поредната сензация с жълта окраска. А истината е, че цензура отдавна не може да има заради многотията от медии и „медии“, включително интернет. Но може да има журналистика по класическите стандарти, което е единственият смисъл с днешна дата да държите вестник на хартия и дистанционното на телевизора. Пълна илюзия е, че имитирането или органичното изместване към свободията и неграмотността в интернет ще спасят старите медии. Преди телевизията да каже като първа новина, че са „арестували“ наша дипломатка или че е гръмнал „скандал“ след постановка в Народния театър, това вече народът го е видял по сайтовете. Но там няма да види какво можем да направим за образованието на децата, за налагането на по-нормални отношения помежду ни, за търсенето на някаква духовност. Не ме разбирайте погрешно. И в интернет има много стойностно съдържание. Но вижте статистиките какво основно се търси и гледа. Коментарите са излишни. Затова „старите“ медии имаме отговорността да държим фронта на нормалността.