Скъсаната държавност

Рязкото пропадане в стила на първите години от безкрайния ни преход е много тъжна картинка. Но точно това представляваше късането на снимката на президента в едно шоу, което постоянно иска да е нещо повече от телевизионно предаване. Освен тъжно е и глупаво, защото вече няколко пъти гледахме филма „Екранната популярност като трамплин към забогатяването чрез политика“. И ако първата серия на този филм беше мелодрама, втората – комедия, третата със сигурност ще е трагедия. Все още не е ясно дали за зрителите или за продуцентите и актьорите. Но като гледам Гьобелсово-сталинистката реакция на сценариста, май отново публиката ще си изпати, ако си купи билети за предстоящия бестселър. И докато тук самопровъзгласили се за морални ментори късат и мачкат и без това минималното народно усещане за държавност и уважение към институциите, образът от съсечената снимка попадна в европейската преса със силната си реч пред Европарламента. Нищо че тук медиите предпочетоха историята на г-н Очите и легиона му в континенталната столица на безпаметното пиянство и дрогата. Но къде могат да се мерят с нас по новинарство Евронюз, Франс прес и „Либерасион“… Ние доказано не обичаме много-много политиците, които мислят, говорят и действат еднопосочно, при това в полза на някакви си европейски ценности. Повече ни прилягат шоу шутове, натрапващи ни безскрупулно безотказната на родна територия формула „Ти не ме гледай какво върша, а ме слушай какво ти говоря“. Нищо, важното е да имаме надеждата, че поредният елементарен популист, четящ артистично аутокюто на камерата, този път вече наистина ще ни оправи.