Умора на материала

Петър ГАЛЕВ

В първите демократични години искрено вярвахме на предизборните обещания за бързо и сигурно оправяне на държавата. След това започнахме да гледаме на такива приказки с голяма доза съмнение. Минахме и през период на неприкрита ирония към надутите розови балони. А с днешна дата не знам как да нарека невиждания дори в най-наивните години зверски популизъм. Обещанията на поредните новоизлюпени, че „ако аз спечеля изборите”, ще направя милион работни места, ще вдигна заплатите и пенсиите, ще дам безплатни лекарства и ще намаля цената на тока, не са просто лъжи.

Те са отвратителна обида към гражданите. Изначално заплюване, че сме тъпи, безпросветни и нищожни. Само човек с някоя от степените на вродена умствена недостатъчност може искрено и за пореден път да вярва, че пиринчът е чисто злато. А да мамиш такива е сред най-долните падения...

Това, на което можем реално да се надяваме, е политиците да направят няколко стъпки, които ще са само началото на пътя към някаква нормализация. На първо място драстични мерки срещу кражбите на високо равнище. Решително отсичане на ръцете на дървосекаческата мафия, преди да е доунищожила България физически. Неотменимост на плащането на данъци и осигуровки.

Всички такива мерки ще засегнат някого. При това на пръв поглед неприятно. Например не трябва да има цигари на половин цена без бандерол. Да не говорим за бизнеса покрай дървесината. Но ако влезем в правилата, след това за всички ще е много по-добре. Нека това да ни обещаят кандидатите, а не грозни фантасмагории! Гражданският материал е уморен, да не вземе да се счупи.