За Миленко и тоалетните

Тежко комплексиран човечец от историческите Югозападни български територии натрошил паметна плоча на дедите си. Силно дезориентиран британски депутат заявил, че българите могат да берат ягоди, но не и да работят с мобилни телефони. Новоизлюпен руски политик щял да изкупува страната ни на парче. Всеки може да посочи още много примери за действия и изказвания на нашенци, полунашенци и чужденци, които отекват болезнено в публичното пространство. Защо ли? Защото ние не сме сигурни в мнението за себе си, в познанията за историята ни, в устоите и традициите си. Нали не си мислите, че за другите държави и народи не се разпространяват всякакви шеговити, иронични и понякога саркастични приказки? Но това никъде не става център на новини, анализи и коментари, още по-малко причинява обида на британци, италианци, французи… А и на тях има за какво да се подиграят. Но обикновено те сами се иронизират заради характерните си реални или предаващи се като клише слабости. А ние хем си имаме още доста клекала по тоалетните, хем се сърдим на художника Давид Черни, че изобрази страната ни като въпросното пособие. Накратко: май е добре всеки да си даде сметка какви са ни реалните дадености, достойнства и възможности като народ, да говори по тези въпроси с децата си и най-важното – да се опитваме постоянно да преодолеем нещата, които си знаем като кусури. Личното и общественото съзнание къде сме в координатната система на света, историята, държавността, ценностите и бита ще лишат всякакви Миленковци и Миленки от удоволствието да предизвикват масово раздразнение с глупостите си.