За билета и бедните

Много е сладко да си против вдигането на цената на билетите в транспорта и срещу плащането на конкретен пробег по магистралите. Поредно посегателство срещу притиснатия отвсякъде народ, казаха най-жалостивите. И седнаха в скъпите си коли, защото не са ползвали рейса от поне 20 години… А сметката е доста елементарна. За обществен транспорт София и повечето общини плащат два пъти повече, отколкото печелят от билетите. Така абсолютно всички, дори и най-бедните, всъщност дотират градските возила, независимо дали ги ползват или не. Същото е и с магистралите. Купува си чичо винетка и я иде до морето веднъж, я не иде. А други превръщат таксата за стикера в нищожна, защото навъртат от тук до Луната и обратно. Точно справедливостта изисква да плащат главно тези, които ползват. Когато общините излязат поне на нула с градския транспорт, в бюджета им ще остават много повече пари за други нужди, включително социални. Да не говорим, че цените на картите не мръдват и е направо лудост да си купуваш всеки ден единични билети, за да ходиш на работа… И все пак критиците на по-високите цени казват нещо, в което не мога да ги опровергая с ръка на сърцето. Че балансът приходи/разходи във всяка държавна и общинска сфера би бил съвсем различен, ако ги нямаше разхищенията и кражбите. Тук вече държавници, кметове и политици трябва да докажат, че парите от по-скъпите билети и такси ще отидат наистина за това, за което ги плащаме, а не в незнайни пликове и джобове. Ето че за каквото и да говорим, работата започва да прилича на историята с повтарянето в римския сенат на фразата „Картаген трябва да бъде разрушен“. А в нашия случай – Корупцията трябва да бъде победена!