За продадената свобода

Най-големите врагове на свободата са най-богатите и най-бедните, защото едните са готови да я купят, а другите - да я продадат. Удивително е как тази мисъл на Жан-Жак Русо от книгата му „За обществения договор“ е болезнено актуална и днес, 253 години след написването й!

Русо говори за обществото и политиката преди Великата френска буржоазна революция от 1789 г., а съвсем спокойно можем да възприемем думите му като отнасящи се към България с днешна дата. Вярно е, че покупко-продажбите на свобода вече имат и по-перфидни форми, не е само кеш срещу бюлетина например. Сигурно не го възприемат така, но и тези, които отказват по принцип да гласуват, всъщност продават свободата си. И това е кристално ясно, включително от скучната математическа гледна точка. Вече толкова пъти е обяснявано, че чак е обидно, но нека пак да го припомня: негласуващите увеличават тежестта на относително малки, но дисциплинирани и компактни групи от избиратели, много от които директно са си продали гласа – срещу банкноти, придобивки, назначение и т.н. Затова изразът „няма да им гласувам“ всъщност означава „гарантирано участвам във вкарването във властта на тези, които най-малко искам да попаднат там и да определят съдбата ми“. Всякакви други увъртания и обяснения нямат тежест пред добре изчислената от купувачите на свобода реалност. Обидното е, че много от продавачите съвсем не са бедни – нито в буквалния, нито в преносния смисъл. Толкова обективни и субективни ограничения имаме на свободата си, че е изумително как доброволно се отказваме от най-големия граждански капитал – гласа по време на избори. При това в държава, в която мнозина пускат бюлетина срещу сребърници.