За вътрешната слепота
Петър ГАЛЕВ
Ако се чудите има ли връзка между нерадостното състояние на държавата ни и факта, че едно домакинство отделя нищожна сума годишно за посещение на представления и за книги, бъдете сигурни, че връзката е пряка. Защото липсата на интереси извън яденето, пиенето и отоплението води до такова състояние на духа, което позволява да бъдем удобно манипулирани от всякакви лъжепророци.
Ще кажете, че парите не стигат... Ами вижте статистиката за изхарченото по празниците. А в същото време има и хора, които предпочитат да пропуснат хранене, но да отидат на театър и концерт. Така че не е толкова до парите. Известно е, че човек вижда това, което знае. А точно изкуството е носител на вековния опит, то концентрира преживяванията, надеждите и излъганите очаквания на поколения назад и всеки път доказва максимата, че няма нищо ново под слънцето.
Но като не искаме да възприемаме този опит, ставаме елементарна мишена и плодородна почва за избуяването най-долнопробни саркастично популистки послания. Как например да се усетиш, че евроизборите пряко не могат да доведат до никакви социални придобивки, като не си чел нито законите, нито книгите, в които са изобличени и осмени политическите еквилибристики с доверието на избирателите.
Затова в момента ефирът се пълни с небивалици как, ако гласуваме този път „правилно”, на другия ден налъмите ще дадат цвят и плод. Трябва да сме сигурни, че духовната диета, на която сме се подложили, води до още по-голяма оскъдица и така порочният кръг се затваря. Затова идете на театър, прочетете книга, няма да останете гладни в никой смисъл на тази дума.