Забравеният приоритет

Колкото и все да сме недоволни от здравната система, статистиката показва увеличение на средната продължителност на живота у нас. При намаляващата раждаемост и множеството емигранти делът на много възрастните хора расте. До момента обаче няма и следа от план или стратегия как ще се организира достойното им преживяване, когато престарелите ни сънародници често имат нужда от всекидневна помощ дори за да се нахранят или изкъпят. Това може да стане държавен приоритет, ако първо гражданите го поставим пред политиците. Никой не отрича, че първата задача беше да се премахнат така наречените домове за деца без родители. Днес това е постигнато и малките живеят в приемни семейства. Спешната помощ също е от решаващо значение и вече е осигурено финансиране от ЕС за преобразяването ѝ до 2018 г. Въпросът е, след като линейката дойде навреме и лекарите спасят възрастния човек, какво става с него след краткия престой в отделението по клинична пътека. Над 80-85-годишните често остават в зависимо състояние след тежко заболяване. Но това не е уредено по никакъв начин извън семейството, което няма познанията и капацитета да се грижи адекватно за възрастни с множество тежки заболявания. А тези, които нямат семейство? Крайно време е в солидарната здравна система да бъде включена достъпна продължителна грижа за тежко болните. Няма как да е без доплащане, но сегашните домове и хосписи по 800-1000 и повече лв. на месец за колко хора са възможни? А помощта в гледането на възрастни би била възможност за множество безработни. Но няма как да стане без държавна регулация и съфинансиране.