Жертви по закон

Забелязахте ли, че за кратко време след началото на дискусията имат ли действително предимство пешеходците на пътеките тип „Зебра“, се увеличиха инцидентите със загинали и ранени минувачи? Тъкмо бяхме навлезли с още няколко крачки в западната цивилизация, едни безумни юридически спорове са напът да ни върнат рязко назад. Ужаса от убийствата на пътя няма какво да го коментирам. Но безпрекословното спиране пред пешеходците беше един израз на очовечаване, на повишена търпимост помежду ни, на уважение към другия, на някакво сплотяване. Вече можеше да се види усмивка и дори помахване между шофьор и пешеходец. Колите започнаха да спират пред хората дори когато пресичат не съвсем по правилата, при това без да надуват клаксона. И това е нормалното поведение. Но някои еквилибристи със законите напомпаха отново позагасналото фалшиво самочувствие на човека с крак върху педала на мощния автомобил. Той се окуражи, че законът може и да е на негова страна, започна отново да нервничи пред пътеките и да форсира двигателя. Виждате ли колко е крехка една поведенческа промяна? Човекът е така устроен, че първо се променя под натиск, а след много време постепенно позитивната практика става естествена част от поведението му. Но трябва да минат поколения. А ако се премахне законовият натиск, винаги ще се намерят хулигани, които да се разюздят, други ще ги копират и така очовечаването зад волана пак ще стане рядкост. Още е рано да разчитаме само на съвестта. Не пипайте закона и не си играйте с живота и смъртта! Всякакви съдебни тълкувания, че предимството на пешеходците е условно, ще доведат до нови и нови жертви.