.jpg)
7 вида ваксини ни пазят здрави в съвременния свят
Имунизациите са един от най-големите успехи на медицината в последното столетие. Разработването и усъвършенстването на новите ваксини направиха възможно да забравим за тежки болести като едра шарка, детски паралич и много други.
На фона на антиваксърски настроения в наши дни е добре да припомним дългия път, който човечеството е изминало от първите опити за имунизация досега.
Опитите да се ваксинират хората като метод за предпазване от тежко боледуване са отпреди векове. През Х век китайските лекари практикували вариолация, метод за предизвикване на имунитет срещу едра шарка. Те вземали материал от рана на болен с едра шарка и го нанасяли върху кожата или в носа на здрави хора. Въпреки че е рисковано и със значителни странични ефекти, вариолацията често водела до по-лека форма на заболяването.
Д-р Едуард Дженър е бащата на съвременните ваксини
Терминът „ваксина“ произлиза от латинската дума vacca – „крава“. Д-р Едуард Дженър, английски лекар от XVIII век, забелязал, че доячки, които се заразявали с кравешка шарка - заболяване, подобно на едрата шарка, не развивали едра шарка.
През 1796 г. той прави експеримент, при който ваксинира осемгодишно момче с материал срещу кравешка шарка. Момчето развило леки симптоми, но останало здраво. След това било в контакт с причинителя на едра шарка и не се разболял.
След откритието на д-р Дженър ваксинацията срещу едра шарка се разпространила в цяла Европа и в Америка, като значително намалила случаите на заболяването.
В края на XIX и началото на XX век има нови пробиви в имунизацията. Луи Пастьор , френски микробиолог, разработил ваксини срещу бяс и антракс. Неговата работа е ключова за разбирането, как да се атенюират (отслабят) патогените, за да се създадат безопасни ваксини.
XX в. е златен век за ваксините. Разработват се ваксини срещу дифтерия, тетанус и коклюш (магарешка кашлица) и за най-големия бич преди 70-80 г. – смъртоносният детски паралич. Постепенно се въвеждат ваксини срещу различни други заболявания, включително морбили, паротит (заушка), рубеола, хепатит B и грип.
През 21-ви век разработването на ваксини продължи – на прицел са човешки папиломен вирус (HPV) , ротавирус и менингококова болест. Бързото разработване и внедряване на ваксини срещу COVID-19 по време на пандемията е доказателство за напредъка в технологията за ваксини. Микро РНК ваксините са толкова успешни и интересни за медицината, че тази технология ще се използва и при онкологични заболявания.
Какви видове ваксини се предлагат сега?
Често в социалните мрежи се говори за „ваксините“ като за един и същ лекарствен препарат. На практика става дума за множество и то доста различни един от друг медикаменти, които минават по дългия и сложен път за регистрация, регламентиран от европейските здравни власти. Ваксините са лекарства по смисъла на закона и трябва да докажат своята безопасност и ефективност в мащабни клинични проучвания, преди да се допуснат за масово приложение.
Общото между тях е принципът на действие - те предпазват от различни инфекциозни заболявания чрез стимулиране на имунната система да разпознава и да се бори със специфични патогени. Нека разгледаме основните видове ваксини, които се предлагат днес:
1. Живите атенюирани ваксини
съдържат отслабени версии на вируса или бактериите, които причиняват заболяването. Достатъчно силни са, за да провокират имунен отговор, но без да причинят заболяване при здрави индивиди. Тъй като имитират естествена инфекция, те често осигуряват дълготраен имунитет само след една или две дози.
Примери: ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR), ваксина срещу варицела, ваксина срещу жълта треска, перорална полиомиелитна ваксина (OPV).
2. Инактивираните ваксини
се правят от вируси или бактерии, които са били убити или инактивирани, така че да не могат да причинят заболяване. Тези ваксини са по-безопасни за хора с отслабена имунна система, но обикновено изискват многократни дози или бустерни инжекции за поддържане на имунитета.
Примери: инактивирана полиомиелитна ваксина (IPV), ваксина срещу хепатит А, ваксина срещу бяс.
3. Субединични, рекомбинантни, полизахаридни и конюгатни ваксини
използват само специфични части от вируса или бактериите, като протеини, захари или капсиди (външното покритие). Те са особено ефективни, защото са насочени към ключови компоненти на патогена, решаващи за предизвикване на имунитет.
Примери: ваксина срещу човешки папиломен вирус (HPV), ваксина срещу хепатит В, пневмококова ваксина, менингококова ваксина.
4. Токсоидните ваксини
се използват за защита срещу заболявания, причинени от бактериални токсини, а не от самите бактерии. Токсините се инактивират с помощта на химикали или топлина. Когато се приложи, ваксината учи имунната система да се бори с токсините.
Примери: ваксина срещу тетанус, ваксина срещу дифтерия.
5. Микро РНК ваксини
са по-нов тип ваксина, която използва информационна РНК, за да инструктира клетките да произвеждат протеин, подобен на този, открит във вируса. След това имунната система разпознава този протеин като чужд и предизвиква имунен отговор срещу него. Успехът на иРНК ваксините беше значителен по време на пандемията от COVID-19.
Примери: ваксината на Pfizer-BioNTech срещу COVID-19, ваксина Moderna срещу COVID-19.
6. Вирусните векторни ваксини
използват безвреден вирус (а не вируса, който причинява болестта) като система за доставяне за въвеждане на генетичен материал от патогена в тялото. След това клетките използват този генетичен материал, за да произведат протеин, който предизвиква имунен отговор.
Примери: две от ваксините срещу COVID-19.
7. Конюгираните ваксини
са подтип субединични ваксини, особено ефективни срещу бактерии с полизахаридни покрития. Тези ваксини свързват полизахарида с протеин, помагайки на имунната система да разпознае и реагира по-ефективно, особено при кърмачета и малки деца.
Примери: ваксина срещу Haemophilus influenzae тип b (Hib), конюгатна ваксина срещу пневмококи.
Автор Илияна Ангелова
CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето, както и интерактивна комуникация.
