.jpg)
Агресията в училище – има ли решение?
Всяко поколение е различно от предходното. Порядките, моралът и нравите ни се променят с темпа на времето. Има ценности обаче, които не търпят промяна, които се предават от родителите на детето и се съхраняват през годините. Такива духовни устои са любовта, уважението, добротата, хуманността. За съжаление днес сме свидетели на рязко потъпкване на тези нравствени опори, а децата станаха по-агресивни, нервни и напрегнати. Натрупаният гняв и ярост потискат детската психика и стават причина за непредвидимото поведение на подрастващите.
Това е и поводът да стартират различни кампании и проекти за повишаване информираността на децата относно рисковете в съвременния свят. Такъв е и проектът „Виртуално и реално насилие – превенция чрез интерактивно обучение в училища”, който поставя фокуса си на две нива.
Насилието е навсякъде около нас – в реалния свят, но и в този на новите технологии и компютрите. По данни на Фондация „Приложни изследвания и комуникации” 80% от децата над 5 г. използват интернет. При тях границата между виртуалност и реалност често е доста размита, защото в мрежата общуването е почти същото, както в действителността. Децата могат да чуят гласа на събеседника си, да го „видят” чрез уеб камера, качено клипче или снимка. Разликата е в това, че в интернет всеки е анонимен и подрастващите могат да говорят не само със свои приятели, но и с непознати хора. Психиката на бъдещите ни наследници е доста крехка, а те са все още емоционално незрели, за да виждат ясно опасността пред себе си. Затова им трябва подкрепа: в училището и в семейството.
Съвместният проект на Асоциация „Родители” и Фондация “Приложни изследвания и комуникации” цели да провокира един непринуден разговор сред децата за това какво мислят за обкръжаващия ги свят. Той се проведе в 12 столични училища, а през септември предстои продължението му. „Най-големият проблем е, че децата не разпознават насилието около тях” - сподели координаторът на проекта Мариета Радулова пред екипа на вестник „Живот и Здраве”. Те гледат клипчета с побоища и не смятат това за насилие, а за забавление; подиграват се на свои съученици, играят на различни компютърни игри, пълни с убийства, проливане на кръв, оръжия...
Страшното идва тогава, когато децата започват да прилагат насилие в реалния свят, като отражение на виртуалния. Известни са много случаи, когато ученик безцеремонно посяга дори на учител. Очевидно е, че нещо трябва да се промени, а ключът може би се крие в общуването.
На това залагат и организаторите на инициативата, които са разработили 25 модула, включващи ролеви игри, дискусии и други интерактивни методи за привличане на вниманието на учениците. Екип от психолози и педагози провежда своите занимания в т.нар. свободни часове. Чрез уникална за България интернет базирана платформа вместо училищното ръководство да търси заместващ учител, влиза обучителят, който се възприема по-скоро като приятел от децата. В процеса на работа те стават все по-откровени, а познанията им за справяне с насилието – все по-задълбочени.
На учениците от 5 до 12 клас в училищата, включени в проекта, вече са известни някои техники за справяне с гнева и напрежението: слушане на успокояваща музика, упражнения на базата на умствена концентрация, практикуването на стрелба, йога, бойни изкуства, танци и др. „Проектът в най-голяма степен промотира здравословния начин на живот” – каза още Мариета Радулова. А ефектът вече е налице – много от децата признават, че са се държали лошо към свои съученици, и се опитват да променят това; по предварителни данни почти всички учители виждат разлика в общуването между децата и сочат, че дисциплината се е подобрила.
