Акад. Ангел Гълъбов: Най-ефективното средство срещу вирусите са ваксините

Акад. Ангел Гълъбов е водещ български вирусолог, дългогодишен директор на Института по микробиология при БАН „Акад. Стефан Ангелов“, в който продължава да работи и да обучава млади специалисти. Член е на Международната организация за изследване на клетката, Международната организация за антивирусни изследвания, Американската асоциация по микробиология, Румънската академия на медицинските науки, Изпълнителното бюро на институтите „Пастьор“. През 1999 г. основава Балканското микробиологично дружество и е негов пръв председател. През 2003 г. е вписан в Златната книга на изобретателите в България за 35 изобретения в областта на антивирусните средства и модификатори на биологичния отговор. Роден е в гр. Средец през 1939 г. Завършил е медицина в София, след което специализира във Франция и Русия.

- Акад. Гълъбов, ако трябва да се изразя биологично, каква е ролята на наследствеността в това, с което се занимавате цял живот?

- Аз действително спазвам семейната традиция, деветият съм, завършил медицина в рода ни. Наред с това съм наследник на моя баща, който беше професор по микробиология и е един от сътрудниците на основателя на българската микробиология акад. Стефан Ангелов. Със сигурност тези натрупвания са повлияли на моето решение с какво конкретно да се занимавам. В моята младост вирусологията в България беше много слабо развита, имаше огромна нужда от работа в тази област. И трябва да ви призная, че никога не съм съжалявал за избора си. Над 50 години съм посветил на тази специалност. Щастлив съм, че нашият институт се утвърди като водещото научно средище по микробиология в страната и неслучайно Пастьоровият институт в Париж го избра за свой партньор.

- С днешна дата има ли интерес у младите медици и биолози да се занимават с микробиология?

- Има такъв интерес! Дори семейството на акад. Стефан Ангелов създаде фондация на негово име, която всяка година връчва парична награда на млад учен за най-добра специализирана публикация. През 2017 г. нашият институт навършва 70 години и ще имаме много интересни събития, в които ще участват и най-младите ни колеги. Проблемът е, че е трагично заплащането на начинаещите учени в БАН – около 450 лв., което догодина става минималната работна заплата. А това са хора, завършили сериозно образование – медицина, биология, химия. Ясно е, че не парите са привлекли колегите, но е обидно как ги оценява държавата.

- Имаме ли обаче разработки, които са реален принос в науката и в практиката?

- Разбира се! Наскоро например един от моите докторанти защити тема по молекулярна биология в областта на малките интерфериращи РНК. За тях има реална надежда да влязат в различни терапии, след като бъдат натоварени с наночастици. За продължаване на работата по тези РНК сме подали проект във Фонда за научни изследвания.

- Обикновено интересът към вирусите се събужда при някакви епидемии – грип или други инфекции. А в момента и заради страха от непознати болести, идващи с миграционната вълна…

- С грипа се срещаме всяка година, но все още е ниска здравната култура как човек може да се предпази и да се лекува, ако се разболее. По отношение на мигрантите основният проблем може да дойде, ако хората, които влизат тук, не са ваксинирани. Съмнявам се как може да бъде установен реалният им ваксинален статус. Една от големите потенциални опасности е полиомиелитът, който отдавна не съществува у нас като местни щамове. Това заболяване е в процес на ликвидиране, но все още не е ликвидирано в световен мащаб. Оказа се, че това е по-трудно, отколкото се очакваше. Надеждите ни бяха до 2010 г. по Земята да няма полиомиелит, но това не е постигнато.  За разлика например от едрата шарка – вариолата, която от десетилетия не се среща и дори вече не се прави ваксинация срещу нея. Вирусът ѝ все пак се пази в лабораторни условия за научни цели в Русия и в САЩ. Благодарение на запазените щамове беше създадено лекарство срещу вариолата, което е много ефективно и е на разположение в американската армия.

- Спомням си, че в България имаше през новия век случаи на полиомиелит.

- Точно така, преди дванайсет-тринайсет години нелегално влезли в България хора минаха в района на Бургас, където заразиха цигани. А те след това заразиха свои роднини в Ямбол. Пробивът се получи, защото значителна част от малцинствените представители не желаят да се ваксинират  с мотива, че това ще им наруши размножителната способност. Освен полиомиелит ние имахме случаи и на морбили, отново сред неваксинирани хора. Все пак е налице напредък в работата с циганите, защото вече има медиатори, които вършат изключително полезна работа – убеждават своите събратя, че страховете им са плод на митове и предразсъдъци. Няма друго предпазване от полиомиелит и изобщо от вирусни инфекции, срещу които са създадени ваксини, освен използването на тези ваксини. Цялото антиваксинално движение не само сред малцинствата, но дори и сред образовани и интелигентни хора, се дължи на две възможни причини – липса на реални познания за възможностите на ваксините и определени комерсиални интереси.

- Много се говореше за вируса зика, това реална опасност ли е в България?

- Не мисля, тук ги няма комарите, които пренасят зика.

- Най-често свързваме вирусните инфекции с някакви остри кратковременни прояви, но това далече не обхваща реалната картина.

По отношение на мигрантите основният проблем може да дойде, ако хората, които влизат тук, не са ваксинирани

- Разбира се! Вземете например СПИН-а, който се причинява от човешкия имунодефицитен вирус, основно тип 1. Тази инфекция протича с години. Разбира се, тук науката много напредна и вече има много ефективна комбинирана противовирусна терапия, благодарение на която заразените не развиват заболяването. Друг голям проблем са вирусните хепатити, особено В и С, като инфекцията с години може да протече скрито и да се открие при някое от късните тежки усложнения. При хепатит С също има голям напредък в лечението, но най-ефективно ще бъде създаването на ваксина.

- Вируси и рак?

- Най-онкогенни са папилома вирусите. Знаете, че се установи категорично причинно-следствената връзка между някои типове HPV (човешки папиломен вирус) и рака на маточната шийка. Хубавото е, че при част от заразените жени вирусът изчезва спонтанно, но специално у нас все още много жени умират от това до голяма степен предотвратимо и при ранно откриване – успешно лечимо заболяване. Папилома вирусите причиняват и някои от случаите на рак на ларинкса, както и на правото черво. Една друга група – полиома вируси, са подозирани също, че могат да имат отношение към злокачествени процеси на бъбреците например. Но трябват още много проучвания.

- Кои вируси могат да увредят сърцето?

- Половината от случаите на дилатативна кардиомиопатия се дължат на коксаки-В вируси. А това заболяване в напредналите си стадии води до необходимостта от сърдечна трансплантация. Сравнително чести са и вирусните миокардити и перикардити. Понякога внезапната сърдечна смърт при хора, които не са подозирали, че имат   кардиологичен проблем, се дължи на миокардит. Но същият тип вируси могат да причинят и инсулинозависим диабет. Бета-клетките в панкреаса могат да бъдат нападнати от вирусите, а в допълнение се получава и автоимунна реакция. Организмът сам ликвидира инсулинпродуциращите бета-клетки.

- Ако се върнем към проблемите на зимния сезон, кога ще се създаде трайна ваксина срещу грип, при която няма да се налага всяка година да си поставяме инжекция?

- Върху това се работи много интензивно от няколко научни колектива в целия свят. Особено силен е екипът в Пастьоровия институт в Хонконг, вече се докладва известен напредък. Идеята е тази ваксина да защитава от всички типове грип. Докато това стане, нека хората да си поставят сезонните противогрипни ваксини. А ако се разболеят от грип, още в първите 24 часа трябва да започнат лечение със специфичните противогрипни лекарства.