Акад. Дамян Дамянов: Държавата да поддържа няколко стратегически болници с гарантиран бюджет

Не можем да се конкурираме с частниците, които имат право на реклама и подбор на пациентите си, твърди началникът на Клиниката по хирургия в болница „Царица Йоанна - ИСУЛ“

Лиляна ФИЛИПОВА

-Акад. Дамянов, наскоро Ви видяхме в сложна ситуация с пациент, изоставен от близките си, който не е в състояние да се грижи за себе си, не може да остане при вас, нито може да бъде преместен в друга болница. Често ли имате такива случаи?

-Всяка седмица имаме по един пациент, който ни поставя някакви социални проблеми. Този се оказа човек със запуснат карцином на фаринкса, на когото сме поставили гастростома, за да може да се храни по изкуствен път. Оказа се, че няма близки и роднини. Приятелите му по чашка, с които се е веселил, първоначално заявиха готовност да се грижат за него, но като разбраха, че трябва да го хранят през стомаха, зачезнаха и ние в продължение на седмица се чудехме какво да го правим.

Държахме го седмица повече от необходимото, за да се стабилизира. Сега, когато си отиде сам вкъщи, не мога да кажа какво ще стане. Такива казуси зачестяват - идват запуснати пациенти със злокачествени заболявания, както и болни в спешно състояние. Това са хора, които живеят изолирано, нямат здравна култура или възможност да се грижат за здравето си. Част от тях не са здравноосигурени.

-Как според Вас трябва да се реши проблемът с неосигурените, които продължават да бъдат в тежест на болниците? 

-Здравноосигурителният модел като цяло се обърка. Не е редно хората само да се плашат със санкции. Здравната осигуровка трябва да стане привлекателна. Тя би могла да се обвърже със семейството. Ако едно 4-членно семейство си плаща колективно семейна здравна осигуровка, при нужда всеки може да ползва капацитета й или процент от нея. Това би било много по-стимулиращо за осигуряването. Много по-добър е вариантът здравните каси да се обвързват професионално и така да се създадат няколко здравни каси.

Предимството на решението да има една каса е, че тя може да бъде контролирана и се намалява рискът от фалит. Но при нас това доведе до одържавяване на здравната каса. Ако тя съществува като самостоятелна институция със собствена политика, няма да бъде задължена да сключи договор с всички здравни заведения в България. Ще има възможност да се насочи към по-качествено лекуващите здравни заведения и така ще се прави някакъв подбор. Сега това не се случва и естествено индивидуалната заинтересованост пада. В България да има 390-400 болници – пълна аномалия.

-Как ще коментирате дисбаланса между частните и държавните болници? 

-Привържениците на неолибералната политика очакваха, че като направят джипитата еднолични търговци, между тях ще възникне конкуренция и тези, които са некадърни, ще отпаднат от само себе си. Това обаче не се случи. Джипитата бяха 5200, сега са 4900, но намалението е по чисто механични причини – заминали за чужбина или просто са се пенсионирали. Логиката с болниците е същата - те трябва да се конкурират и в резултат на естествения подбор тези, които не са качествени, да отпаднат от само себе си. Да е отпаднала някоя?! Болниците бяха 260, сега са 360, продължават да се увеличават. Това е безобразие.

При такъв род политика държавата е заинтересована да не се вглежда много в частните болници. Отделно те имат право на реклама, на нелоялна конкуренция. Държавните болници нямат право на подбор на пациентите си, нямат право да откажат спешна помощ. Приемат целия този социален контингент с проблеми и държавата въпреки това казва: „Вие трябва да се конкурирате наравно с частните болници“. Как да стане това?! Нужен е по-специален режим и отношение към държавните болници. Държавата трябва да поддържа един скелет от държавно осигурени и гарантирани бюджетно болници, които да осигуряват основата на здравеопазването. Дали към това ще се добави частна болница, която да дава допълнителни екстри, това е нещо допълнително. 

Цялото интервю четете в credoweb.bg

 

Сподели във Facebook