.jpg)
Алкалните храни – хит в диететиката
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
В началото на XXI век американски учени предизвикаха истинско цунами в областта на диететиката, въвеждайки ново понятие за оценка на храните с твърде витиеватото наименование – чиста продукция на вътрешна киселина (NEAP), което доби гражданственост като киселинно натоварване на организма. Основната теза на учените е, че човешкият организъм е съставен главно от вода и храната, която приемаме, влияе на състоянието на тази среда и в частност на основното равновесие в нея – това между водородните и хидроксидните йони. За характеризиране на състоянието на това равновесие в началото на миналия век датският биохимик Сьорен Сьоренсен предлага (апропо – в лабораторията на пивоварната „Карлсберг”) величината рН. Според американските учени определени храни водят до изместване на това равновесие към киселата посока (под рН 7), а други – към алкалната (над рН 7).
Какви са последствията от изместването на киселинно-алкалното равновесие в човешкия организъм?
Известно е, че всички водни среди в организма имат слабоалкална реакция. В слабоалкална среда работят и огромната част от ензимите, управляващи хилядите биохимични процеси, които без прекъсване протичат в човешкото тяло. Съществува обосновано мнение, че у 80% от хората е налице критично или тревожно окиселяване на организма (ацидоза), което отключва редица патологии – главоболие, обща слабост и уморяемост, депресивност и тревожност, безсъние, чувствителни венци и зъби, свръхподатливост към инфекции, болки в мускулите и ставите, крампи, влошено храносмилане, камъни в бъбреците, жлъчката и черния дроб, атеросклероза, хипертония, диабет тип 2 и развитие на онкологични заболявания. Повишената киселинност на организма води до по-лошо снабдяване на клетките с кислород, което създава идеални условия за развитие на туморните клетки.
За това фундаментално откритие, което даде обяснение за епидемичното разпространение на онкологичните заболявания през последните десетилетия, немският биохимик Ото Варбург беше удостоен с Нобелова награда. В своята еволюция в продължение на милиони години човешкият организъм е развил ензимните си системи и цялостната си организация, разчитайки основно на алкални храни – плодове, зеленчуци, кореноплодни, и съвсем малко на кисели – месо и месни продукти, риба и яйца. В онези далечни времена киселинното натоварване на праисторическия човек е съставлявало минус 78. Картината се влошава, когато човекът започва да се занимава със земеделие и скотовъдство, в резултат на което на трапезата му се появяват много храни, способстващи за окиселяване на организма – месо, мляко и млечни продукти, животински мазнини и т.н.
Истинските проблеми настъпват през последните десетилетия и те са свързани с радикалните промени в хранителния режим на съвременния човек.
В наши дни той основно разчита на промишлено произведени храни, в които са добавени невероятен брой чужди на естествения метаболизъм съставки (консерванти, антиоксиданти, синтетични подсладители, оцветители, стабилизатори, емулгатори, модификатори на вкуса и т.н.). По безспорен начин е установено, че тези храни водят до сериозно окиселяване на организма. В същата посока действа и невероятното разпространение на фаст фууда, на изделията, съдържащи хидрогенирани мазнини, както и на газираните напитки. Според много специалисти изключително сериозен „принос” за развитието на ацидозата имат и емоциите. Състоянията, в които в наши дни човекът най-често се намира (стрес, безпокойство, страх, гняв, злоба, завист и др.), способстват за сериозно окиселяване на неговия организъм. В резултат киселинното натоварване на съвременния човек достига критичната стойност от +48! Според американския биохимик и микробиолог д-р Робърт Йънг в наши дни не би следвало да се говори за отделни заболявания, а за едно-единствено – ацидоза.
В хода на своята еволюция човешкият организъм е развил ефективни механизми за защита срещу алкалозата (повишената алкалност), но той не разполага с такива, с които да се противопостави на ацидозата. Стотината години, в които човекът доброволно се е подложил на убийствения натиск на окиселяващите храни и напитки, са невероятно кратък срок за еволюционни промени.
Основният приоритет, заложен от Твореца в човешкия организъм, е оцеляването – на всяка цена, с всички средства. Ръководен от този приоритет, той „решава” и проблема с ацидозата. В отговор на агресивното нарастване на киселинността човешкият организъм противопоставя единственото ефективно средство, с което разполага – алкалните елементи (калий, натрий, магнезий, калций, желязо), изтегляйки ги от местата на тяхното функциониране – кости, зъби, кожа, ензими, телесни течности и т.н. С това обаче поставя под сериозна угроза редица свои органи и системи. Например намаляването на нивото на калция в организма води до остеопороза, кариеси, влошаване на състоянието на кожата, косите и ноктите, а това на калия и натрия – до смущения във функциите на сърцето и бъбреците. Понижението на количеството на магнезия има почти катастрофални последствия, тъй като този елемент способства за усвояването на калция и други важни минерали (цинк, мед, силиций). Това води до смущения в доставянето на енергия в живите клетки, в биосинтеза на белтъчините и т.н.
Счита се, че за нормалното функциониране на човешкия организъм в ежедневното меню алкалните храни трябва да съставляват 60-70% (според някои учени дори 80%), а киселите – 30-40%.
gpopov_bg@yahoo.com
Високоалкални храни: суров спанак, чесън, магданоз, брюкселско зеле, карфиол, зеленчукови сокове, дини, пъпеши, лимони, ананас, фурми, сушени смокини, билкови чайове, стевия, морска сол и др.
Средноалкални храни: марули, зелен фасул, моркови, тиквички, чушки, пресни картофи, ябълки, круши, кайсии, праскови, тикви, грозде, касис, горски плодове, банани, авокадо, бадеми, лешници, зелен чай и др.
Слабоалкални храни: грах, царевица, картофи, зеле, лук, домати, краставици, гъби, ягоди, череши, кестени, малини, портокали, маслини, зехтин, тофу, козе мляко и козе сирене, пчелен мед, жълтък и др.
Силнокисели храни: пържени храни, туршии, сладкиши, свинско и телешко месо, рибни консерви, скариди, деликатесни сирена, фъстъци, орехи, бира, синтетични подсладители, оцет, черен чай, йодирана сол и др.
Среднокисели храни: бял ориз, бял хляб, макаронени изделия, риба, агнешко, пилешко, пуешко, яйца, краве сирене, вино и газирани напитки, млечен шоколад, компоти, конфитюри, кафява захар, горчица, майонеза и др.
Слабокисели храни: бял фасул, готвен спанак, пълнозърнест и ръжен хляб, овесени ядки, черен дроб и карантия, миди, сливи, дренки, кисело мляко, сметана, масло, сладолед, слънчогледово и царевично масло, маргарин, сливи, бяла захар и др.
