.jpg)
Апигенинът – флавоноидът, творящ чудеса
През последните години в резултат на развитието на химията и особено на невероятния напредък на методите на химичния анализ беше изяснено, че благотворните въздействия върху човешкия организъм на редица билки, плодове и зеленчуци всъщност се дължат на едни и същи вещества.
Едно от тях е апигенинът – уникално полифенолно съединение от семейството на флавоноидите (подклас флавони), което включва около 6500 биологично активни съединения. Голяма част от тях придават пъстрите багри в растителния мир, правейки заобикалящия ни свят далеч по-красив и жизнерадостен.
Откритието на флавоноидите се приписва на американския физиолог от унгарски произход Алберт фон Сент-Дьорди – носител на Нобелова награда и откривател на един от най-важните витамини – витамин С. През 1936 г. със своите сътрудници ученият изолирал от червените чушки и лимоните субстанция, която в съчетание с витамин С способствала за пълното излекуване на скорбута, както и за подобряване на проницаемостта и намаляването на чупливостта на капилярите. Сент-Дьорди дал на тази тайнствена субстанция наименованието витамин Р (на английски Permeability – проницаемост).
Впоследствие се оказа, че последната не е витамин в истинския смисъл на тази дума и, нещо повече – не представлява индивидуално вещество, а набор от близки по химичен състав и строеж съединения. Те получиха наименованието флавоноиди – производно от латинската дума flavus (жълт). Факт, обясняван с обстоятелството, че първите открити вещества от това семейство са били с жълто оцветяване. Каквото впрочем е и това на апигенина.
Сега е известно, че много флавоноиди имат друга окраска, а някои дори са безцветни. Интересът към тях в научните среди нарасна с невероятна скорост след откритието през последното десетилетие на миналия век на антиоксидантните свойства на тези вещества и в частност на способността им да инактивират т.нар. свободни радикали. Съгласно теорията, лансирана в средата на миналото столетие от американския биохимик Денхам Харман,
тези изключително агресивни форми на кислорода увреждат редица важни структурни елементи на човешкия организъм
(протеини, липиди, клетъчни мембрани, молекулите на ДНК и пр.) и са основна причина за стареенето на организма, както и за огромен брой заболявания.
През последните години апигенинът стана център на внимание на учените след публикуването на сензационните изследвания на екипа от американски специалисти, ръководен от д-р Андреа Досеф от университета в Охайо (САЩ), съгласно които този полифенол проявява мощни антиканцерогенни свойства. Както е известно, туморните клетки не се подчиняват на т.нар. лимит на Хайфлик. Според представите, развити от американския професор Леонард Хайфлик, нормалните човешки клетки са способни на 50 плюс минус 10 деления, след което загиват. Т.е. в човешкия организъм е заложен механизмът на т.нар. програмирана клетъчна смърт, както и тази на индивида като цяло.
Туморните клетки обаче са се „изхитрили” да блокират запускането на този смъртоносен механизъм,
осигурявайки си на практика безсмъртност, както и правото да благоденстват до изчерпване на жизнения ресурс на организма. Според американската изследователка д-р Досеф апигенинът притежава уникалното свойство да лишава раковите клетки от тази „привилегия”, превръщайки ги в нормални, т.е. „смъртни” клетки, подчиняващи се безпрекословно на протокола на Създателя.
Редица последвали изследвания доказаха високата ефективност на апигенина срещу левкемията, както и срещу редица форми на рака – на гърдата, на белите дробове, на панкреаса, на простатата, на яйчниците, на щитовидната жлеза, на кожата и т.н.
Според д-р Майкъл Пепеленбош от университета в Грьонинген (Холандия)
съществува голяма вероятност апигенинът да се окаже чудотворният лек срещу левкемията.
Съгласно изследванията на учените от университета в Илинойс (САЩ) апигенинът притежава уникалната способност да „убива” клетките на рака на панкреаса, поради което създаването на препарати, съдържащи високи концентрации на този феноменален флавоноид, безспорно представлява изключителен интерес за лечението на това коварно заболяване.
Интензивните изследвания върху невероятните свойства на апигенина доведоха до нови зашеметяващи открития. Оказа се, че в човешкия организъм апигенинът взаимодейства със 160 активни протеини, което се проявява с редица физиологични въздействия.
По безспорен начин е доказано, че апигенинът има антивирусно, антиалергично, спазмолитично, противовъзпалително
и антисклеротично действие. Наред с това той съдейства за понижаване на нивото на липопротеините с ниска плътност, т.е. на „лошия” (LDL) холестерол, както и на това на глюкозата в кръвния ток, улеснява храносмилането, като стимулира отделянето на храносмилателните ензими, подпомага нормалното функциониране на една от най-важните жлези в човешкия организъм – щитовидната, на надбъбречните жлези и т.н. Апигенинът е особено ефикасен при лечение на раздразнена кожа, способства за намалението на отока и зачервяването при изгаряния, както и за обновяването на поразените участъци на кожата. Подобно на някои други членове на семейството на флавоноидите
апигенинът съдейства за повишаване на нивото на глутатиона – един от най-мощните антиоксиданти
на човешкия организъм, който забавя стареенето на клетките, участва активно в регулирането на метаболизма и на имунния отговор.
Съгласно изследвания на бразилски учени, осъществени под ръководството на д-р Стивънс Рехен, апигенинът подпомага формирането на невроните и увеличаването на броя на нервните връзки между тях, подпомагайки по такъв начин мозъчната дейност. Според учения той забавя развитието на заболявания като депресия, шизофрения, Паркинсон и Алцхаймер. Съществува информация и за успокоителното действие на апигенина, както и за способността му да премахва чувството на тревога и безпокойство.
Един от най-богатите източници на този магически флавоноид е добре познатата ни лайка,
в която неговото съдържание достига до 1000 – 1200 мг/100 г. На него се дължи и типичният жълт цвят на тази широко разпространена билка, чиито чудотворни свойства са познати от хилядолетия. Само една чашка запарка от лайка осигурява на организма необходимото количество от това чародейно вещество. Високо е съдържанието на апигенин и в магданоза (226 мг/100 г), спанака (62,2 мг/100 г), листата на кервиза (19,1 г/100 г), ментата (8,7 мг/100 г) и др. Значими количества съдържат копърът, артишокът, риганът, живовлякът, кимионът, портокалите, грейпфрутът, ябълките, орехите и т.н., и т.н. Апигенин, макар и в минимално количество (1,3 мг/100 г), се съдържа и в червеното вино.
Казаното дава обяснение на благотворното действие върху организма на т.нар. Средиземноморска диета,
в която обилно присъстват голям брой от изброените храни и подправки.
Като правило в растенията апигенинът е свързан по различен начин с редица въглехидрати (глюкоза, апиоза, неохесперидоза и т.н.), което предопределя изключителното разнообразие от негови форми, характеризиращи се с известна специфичност на своето физиологично въздействие.
Независимо от изключителния напредък на фармацията и наличието на невероятен брой синтетични лекарствени средства, поради множеството им странични въздействия тяхното масово приложение все по-често се оспорва от водещите специалисти в медицината. Неслучайно в наши дни алергията е едно от най-разпространените заболявания. Ето защо използването на природни средства, много от които съдържат високоефективни съставки, каквато е апигенинът, е далеч по-правилното и по-доброто решение.
