.jpg)
Аритмия предизвиква инсулти
И инфарктът, и инсултът отнемат хиляди животи. Но мозъчният удар често е коварен. Преди инфаркт обикновено човек има различни сърдечни оплаквания. А един вид инсулт идва сякаш от нищото. Става въпрос за удара на фона на често срещана аритмия - предсърдно мъждене. Като сърдечен проблем тази аритмия не е животозастрашаваща. Но предизвиква най-смъртоносните и инвалидизиращи исхемични мозъчни инсулти. При това запушването на мозъчна артерия (каквото всъщност представлява исхемичният инсулт) може да настъпи при липса на атеросклеротични плаки. Защото притокът на кръв се прекратява от съсирек, идващ от сърдечните предсърдия. Такива съсиреци се образуват при предсърдното мъждене заради застой на кръв в предсърдията.
Тази аритмия се среща и при хора, които нямат обичайните рискови фактори – хипертония, висок холестерол, пушене, затлъстяване. И все пак положението не е безнадеждно, защото медицината откри как пациентите в това състояние да се предпазят от инсулт. Всъщност профилактика има от доста години, но тя беше свързана с постоянна промяна в дозата на лекарството (обикновено синтром), необходимост от чест лабораторен контрол, ограничения в диетата и в приема на други препарати, както и с риск от кървене.
През последните години бяха открити нов клас медикаменти за предпазване от инсулт при предсърдно мъждене (с първи представител прадакса), които нямат ограниченията на старата терапия, по-ефективни са и по-безопасни по отношение на риска от кръвоизливи. Българските лекари натрупаха значителен опит в профилактиката на инсултите, но се притесняват, че все още много пациенти с предсърдно мъждене не подозират за състоянието си и далече не всички приемат съвременните лекарства за предпазване от инсулт. През април водещи кардиолози и невролози представиха пред своите колеги конкретни данни за ползите от новото лечение при предсърдно мъждене. Ето какво казаха част от тях пред „Животът днес”:
Проф. Нина Гочева, национален консултант по кардиология, НКБ:
Голяма част от пациентите с предсърдно мъждене нямат никакви усещания и оплаквания. Но непосредствено при възникването на това състояние стартират процеси на тромбоза в предсърдията и заплаха от инсулт. Пациентите, които все пак имат някакви симптоми, най-често се оплакват от учестен пулс, сърцебиене, чувство за „прескачане на сърцето”. Ако предсърдното мъждене възникне на фона на други сърдечни увреждания, може сърдечната функция рязко да се влоши, което води до задух, силна умора при минимални усилия, отоци. Съветвам всички хора над 50 г. периодично да си мерят кръвното с апарат, който индикира аритмия. Това може и да не е предсърдно мъждене, но трябва да стане повод за преглед и ЕКГ. Кардиограмата веднага решава диагнозата има или не мъждене. По-сложна е диагностиката при пациентите с пароксизмално (внезапно и краткотрайно) мъждене, при което рискът от инсулт също е висок, но аритмията може да не се засече от конвенционалната кардиограма. При такива подозрения се прави холтер мониториране на сърдечния ритъм.
Проф. Стефан Денчев, ръководител на клиниката по кардиология в Университетската болница „Александровска”:
Ако се гледа глобално на предсърдното мъждене като медицински проблем, то представлява по-голям риск за мозъка, отколкото за сърцето, защото рискът от тежък инсулт е много висок. Но трябва да е ясно, че едно недобре контролирано по отношение на сърдечната честота предсърдно мъждене може да доведе до хемодинамични нарушения и до влошаване на качеството на живота. А ако се стигне и до инсулт, прогнозата драстично се влошава. Затова е важен комплексният подход в диагностиката и лечението. Да се контролират параметрите на сърдечната дейност при мъждене и задължително да се прави съвременна профилактика на инсулта. При това профилактиката се прави дори и при пациенти, които получават само инцидентни пристъпи на мъждене. Ако се провежда професионално лечение, пациентите могат да водят нормален живот.
Доц. Иван Стайков, началник на клиниката по неврология в „Токуда Болница София”:
Инсултите, които възникват на фона на предсърдно мъждене, статистически значимо се оказват много по-тежки по отношение на инвалидизацията в сравнение с исхемичните инсулти, които не са причинени от мъждене. Освен това в рамките на първия месец след инцидента смъртността при пациентите с инсулт на фона на предсърдно мъждене е почти два пъти по-висока. Доста по-чести са и рецидивите при тези инсулти. При оцелелите качеството на живот се нарушава много по-тежко. Същевременно вече наблюдаваме положителния ефект от съвременната профилактика на инсулта при пациентите с предсърдно мъждене. В нашата клиника не е имало случай пациент с тази аритмия, приемащ съвременните лекарства за профилактика, да е получил исхемичен инсулт. (ЖД)
