Артериалната хипертония – кои стойности са нормални и как да ги постигнем

Диагнозата артериална хипертония се поставя, когато измереното кръвно в лекарски кабинет е ≥140 mmHg за систолно налягане и е ≥90 mmHg за диастолното. Не става дума за еднократно измерени стойности при посещение в лекарския кабинет. Обикновено са необходими 2–3 посещения при лекаря през различни интервали (в зависимост от нивото на кръвното налягане) за точното определяне на състоянието на пациента. Понякога на пациента се поставя холтер (устройство, което мониторира кръвното за 24 часа или повече).

Диагнозата на есенциалната хипертония може да бъде поставена при първото посещение, ако стойностите са ≥180/110 mmHg и има доказателства за сърдечносъдово заболяване. Вземат се предвид анамнезата, статусът на пациента и измерването с апарата за кръвното. Преценката дали да се разшири диагностиката се прави от кардиолога, за да се изключи вторична хипертония.

Това заболяване се среща все по-често в млада възраст, защото много хора се хранят неправилно, което води до затлъстяване и развитие на метаболитен синдром. Освен това живеят в условия на социално-икономическия стрес, който рефлектира върху работата на сърцето.

Артериалната хипертония бива:

1. Първична (есенциална) хипертония - причината за нея все още не е напълно изяснена. Счита се, че е мултифакторно заболяване, дължащо се на различни фактори: пол, възраст, фамилна обремененост, както и затлъстяване, прекомерна консумация на сол, алкохол, тютюнопушене, намалена физическа активност. По отношение на първичната хипертония - всички новодиагностицирани хипертоници подлежат на изследвания: пълна кръвна картина, азотни тела, кръвна захар, мастен профил, йонограма, урина, ехокардиография, ЕКГ, очен лекар за оглеждане на очни дъна. По този начин може да правим изводи за увреда на таргетни органи - бъбреци, сърце, очи и т.н.
2. Вторична хипертония, когато тя е симптом на друго заболяване. Това са заболявания на бъбрека, бъбречните съдове, ендокринни, на централната нервна система (ЦНС), бременност и пр.
3. В зависимост от стойностите кръвното налягане се класифицира на:

•  Нормално - <130 mmHg за систолно и под <85 mmHg за диастолно;
•  Високо нормално - 130-139 mmHg за систолно и 85-89 mmHg за диастолно;
•  Първа степен хипертония - 140-159 mmHg за систолно и 90-99 mmHg за диастолно;
•  Втора степен хипертония - ≥160 mmHg за систолно и ≥100 mmHg за диастолно.

Рисковите фактори за появата на артериалната хипертония могат да бъдат разделени на такива, които е възможно да се коригират от пациента и други, които не могат.

Може да се променят:

• Прекомерната употреба на сол;
• Наднорменото телесно тегло;
• Повишеното ниво на пикочната киселина;
• Консумацията на алкохол;
• Намалената физическа активност и заседналият начин на живот;
• Тютюнопушенето.

Не подлежат на промяна:

•  Пол;
•  Възраст;
•  Фамилна обремененост.

Независимо от степента на хипертонията лечението винаги включва промяна в начина на живот. А това дали ще се стартира медикаментозно лечение веднага, зависи от рисковия профил на пациента, възрастта, степента на хипертонията.

Иницииране на лечение стартира при стойности над 140/90

При първа степен хипертония – т.е. стойности над 140-159/99-100, стартираме незабавно медикаментозно лечение при високо рискови пациенти. Това са пациенти с доказани атеросклеротични сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, хронично бъбречно увреждане.

Пациенти с нисък риск са тези, при които липсват рискови фактори. При тях се започва с промяна в начина на живот и проследяване на 3-6 месеца. Ако обаче няма контрол на стойностите на кръвното налягане, стартиране на медикаментозно лечение.

При втора степен хипертония - т.е. стойности на РР ≥160 mmHg за систолно и ≥100 mmHg за диастолно - незабавно се стартира медикаментозно лечение.

Какви стойности да постигнем?

Препоръките на Международната асоциация по хипертония са достигане на редукция с поне 20 мм за систолно и 10 мм за диастолно кръвно налягане, така че таргетната стойност да бъде под 140/90.

Като за хора до 65 години таргетна стойност, която трябва да се достигне, е под 130/80, а за хора над 65 години под 140/90, но като се вземат предвид индивидуалните особености на пациента, придружаващи заболявания и пр. фактори.

Стойността на кръвното налягане, която трябва да бъде постигнато при пациента и групата медикаменти, които ще бъдат назначени, трябва да бъдат съобразени и с придружаващите му заболявания.

При пациентите със захарен диабет например прицелните стойности трябва да са под 130/80 и затова се предпочитат АСЕ-инхибитори, калциев-антагонист, диуретици. При пациенти с коронарна болест на сърцето за постигане на кръвно налягане под 130/80 се предпочитат АСЕ-инхибитори, бета-блокери и пр.

Редактор: Ирена Чернишева

CredoWeb е социална платформа за здраве, която свързва лекари и пациенти. Предлага експертна информация за здравето и интерактивна комуникация.