.jpg)
Азотният оксид – новата пътеводна звезда в медицината
На химиците тази съвсем проста молекула - NO, съставена от атомите на азота и кислорода, е известна твърде отдавна. Азотният оксид е открит през 1774 г. от английския пастор Джоузеф Пристли – по съвместителство превъзходен химик, с чието име се свързват още велики открития като това на кислорода, въглеродния диоксид, амоняка и хлороводорода.
В края на миналия век неуспешен медицински експеримент става причина за един от най-значимите пробиви в историята на медицината и физиологията. В търсене на ефективен препарат срещу стенокардията (недостатъчното постъпление на кислород в сърдечния мускул) екип от американски учени, работещ за компанията Pfiser и ръководен от д-р Ян Остерло, изследвал действието на веществото силденафил цитрат. Препаратът не показал очаквания ефект – намаляване на болестния синдром, и компанията преустановила финансирането на проекта. Изследователите обаче били силно заинтригувани от факта, че участващите в експеримента доброволци категорично отказвали да върнат предоставените им таблетки
с изпитвания препарат. В крайна сметка се изяснило, че последният води до силна и продължителна... ерекция, нещо което предизвикало истинска еуфория у мъжката част от участниците. От този необичаен ефект на силденафил цитрата се заинтересуват трима американски професори - Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад, чиито изследвания се увенчават с истински триумф.
Повече от столетие физиолозите се опитват да изяснят механизма на разширението на кръвоносните съдове в човешкия организъм. С изключителна настойчивост се търси веществото – т.нар. „фактор Х”, което играе ключова роля в този механизъм. Не без основание се смятало, че
разкриването на тази загадка би спомогнало за намиране на ефективно противодействие на най-разпространените заболявания – атеросклерозата, инфаркта и инсулта.
През 1980 г. 82-годишният фармаколог Робърт Фърчгот от университета в Бруклин установява, че ендотелиумът – вътрешната повърхност на кръвоносните съдове, отделя някаква тайнствена, трудноуловима сигнална молекула, предизвикваща мощен вазодилатационен (съдоразширяващ) ефект. Луис Игнаро от Калифорнийския университет в Лос Анджелис чрез серия блестящи експерименти установява, че тайнственото вещество е... азотен оксид. Ферид Мурад от Тексаския университет в Бостън доказва, че действието на нитроглицерина, добре познато средство срещу сърдечните спазми, също се дължи на азотния оксид, който се получава в резултат на разпадането му в организма.
През 1992 г. азотният оксид беше обявен за молекула на годината,
а през 1998 г. Робърт Фърчгот, Луис Игнаро и Ферид Мурад бяха удостоени с Нобелова награда „за откритието на сигналните функции на азотния оксид в сърдечносъдовата система”. Всъщност упорито битува убеждението, че отличието по-скоро е присъдено за откриването на магическата виагра, а не толкова за ролята на азотния оксид в „сърдечносъдовите дела”. Защото, трябва откровено да признаем, че силденафил цитратът предизвика невероятен ажиотаж в света предвид поразителния му ефект в деликатната сфера на мъжката потенция. За кратко време беше доказано, че това вещество блокира действието на ензим, който препятства притока на кръв в мъжкия член. Синтезът на азотен оксид в хода на сексуалната възбуда, оказващ нужния за ерекцията вазодилатационен ефект, обаче си остава единствено грижа на притежателя на последния. Защото силденафил цитратът не продуцира азотен оксид, а само създава нужните условия за неговата изява. В крайна сметка се оказа, че екипът на д-р Ян Остерло все пак успява да открие изключително ефективен препарат, който обаче не действа на кръвоносните съдове на сърцето, а на тези на... мъжкия полов член.
В наши дни интересът в научните среди към забележителните свойства на азотния оксид е огромен предвид неговата удивителна роля в човешкия организъм. Ежегодно в света се публикуват над 5000 изследвания в тази вълнуваща област. Последните недвусмислено показват, че
азотният оксид оказва мощно вазодилатационно действие и пряко или косвено влияе
върху всички метаболитни процеси, протичащи в човешкото тяло. Безспорно една от основните функции на азотния оксид е управлението на артериалното налягане, но наред с това той участва активно в имунната защита, в действието на сърдечносъдовата, нервната и храносмилателната система, във функциите на мозъка (обучение, запаметяване), стимулира клетъчната липолиза (разграждането на мазнините) и т.н. Вазодилатационният ефект на азотния оксид се отразява изключително благотворно върху организма благодарение на увеличения приток на кислород и хранителни вещества към клетките.
Въпросният ефект е в основата на новата генерация лекарствени средства срещу артериална хипертония,
появили се в началото на настоящия век, чието действие се основава на стимулирането на ендогенния синтез на азотен оксид.
Неотдавна шведски учени от университета в Упсала установиха, че азотният оксид подобрява кръвообращението на стомаха, предотвратявайки развитието на гастрит и язва, противодейства на агресивното действие на аспирина и т.н. В човешкия организъм азотният оксид се синтезира от аминокиселината L-аргинин под действието на т.нар. NO-синтази – ензими, открити от професор Салватор Монкада – хондураско-английски фармаколог. Твърде любопитен факт е, че за този ензимен синтез не е нужен енергиен „спонсор” в лицето на универсалния енергиен източник в човешкия организъм – аденозинтрифосфорната киселина (АТФ). Иначе казано, Някой определено се е постарал този процес да протече на всяка цена, дори и при отсъствие на запас от енергия в човешкото тяло. Повод за размисъл дава и фактът, че
тази проста молекула с неизброими функции в човешкото тяло е съставена от атомите на двете вещества
с най-високо съдържание в атмосферата – азота (75,5%) и кислорода (23,1%).
L-аргининът, изолиран през 1886 г. от швейцарския химик Ернст Шулце, е една от двадесетте изграждащи протеините аминокиселини. Известна е като условно незаменима (за новородените е незаменима). Това означава, че само абсолютно здравият възрастен човек е в състояние да продуцира необходимото на организма количество от тази аминокиселина. А колко са тези абсолютно здрави хора в наши дни? След 50-годишна възраст по същество синтезът на L-аргинин в организма се преустановява. Иначе казано, на практика почти всеки човек изпитва дефицит от тази аминокиселина, която освен в синтеза на азотен оксид участва активно в елиминирането от организма на токсичния амоняк, в синтеза на креатина – аминокиселината, която играе ключова роля в доставянето на енергия към мускулите и нервите, в управлението на когнитивните функции и т.н.
Нейни източници са различните видове меса, рибата, млечните продукти, бобовите и житните растения, сусамът,
тиквените семки и т.н. Създателят се е застраховал допълнително - освен от L-аргинина човешкият организъм е в състояние да синтезира безценната молекула на азотния оксид и от нитратите и нитритите, постъпващи в организма с растителната храна. Интересен факт е, че времето на живот на азотния оксид е само 5-6 секунди, през което миниатюрната молекула успява да измине едва 0,003 см! За своя тъй кратък живот благодарение на невероятната си реакционна способност тя успява да участва в огромен брой процеси и да инициира не по-малко такива. Скорошни изследвания показват, че афинитетът на азотния оксид към хемоглобина е 100 000 пъти по-висок от този на кислорода, поради което има основание да се смята, че той участва в неговото транспортиране в човешкото тяло.
С нарушаването на метаболизма и биосинтеза на азотния оксид са свързани заболяванията артериална хипертония, алцхаймер и паркинсон, стенокардия, инфаркт, бронхиална астма, епилепсия, захарен диабет, еректилна дисфункция, невротична депресия и пр. Неотдавна американски учени, ръководени от д-р Томас Берк, откриха във всички части на растението моринда (Morinda citrifolia) (плодове, листа, корени, кора, цветове) наличието на значителни количества азотен оксид. В земите на Полинезия и Хавайските острови целебното действие на това растение е познато от хилядолетия.
Независимо от невероятния напредък в изясняването на многостранната роля на азотния оксид в човешкия организъм механизмът на редица негови ключови въздействия все още не е достатъчно ясен, както и пътищата за тяхното управление. Неслучайно в публичното пространство за азотния оксид беше лансирана загадъчната и многообещаваща формулировка – новата пътеводна звезда в медицината.
