Болен по собствено желание

Сърцето го боли, стомахът го присвива, междуребрената невралгия се е обострила – това са само съвсем малка част от диагнозите, които хипохондриците могат сами да си поставят. При това без да съществува каквото и да било потвърждение от страна на медиците. Всичките резултати от изследвания и анализи показват едно – повод за безпокойство относно здравето липсва.

А мнимият болен продължава редовно да вика бърза помощ, да чувства сериозна отпадналост, да е убеден, че с него се случва нещо лошо, дори фатално. Според статистиката сред пациентите, викащи линейка, такива болни са от 4 до 6%. А лекарите твърдят, че 14% от хората, които чувстват някакви симптоми на различни заболявания, всъщност са напълно здрави.

Какви са начините да се различат реалните проблеми със здравето от внушените и как да се преборите със страстта си да си поставяте диагнози? Отговорите на тези въпроси ще намерите в материала по-долу.

Сама по себе си хипохондрията е психологически проблем, когато човек е убеден, че отвътре го разяжда тежка болест. От този проблем страдат най-често хора от 30- до 50-годишна възраст, по-рядко се установява при подрастващите, както и над 60 години. Статистиката показва, че патологиите, които забелязват хипохондриците, на първо място засягат сърдечносъдовата система, следва половата и главният мозък. Нерядко заболяването се свързва с инстинкта за самосъхранение, когато на фона на загрижеността за собственото здраве у човек се развиват натрапчиви идеи и прекалено вглъбяване в собствения организъм.

Една от основните опасности при този проблем може да стане фактът, че мнимото заболяване прераства с времето в реално. Това е особеност в дейността на мозъка. Когато човек продължително време си внушава, че има рак или диабет, вероятността сам да се програмира към тежките диагнози и да се сдобие с тях съществено нараства. Освен това хипохондриците непрекъснато са изнервени от притесненията за здравословното си състояние, а стресът води до сериозни заболявания.

Причините за развитието на хипохондрията все още не са напълно изяснени. Лекарите обаче споменават физиологичните – например нисък болеви праг, и психически травми – прекарани в детството тежки заболявания, трагични събития, свързани със сериозни здравословни проблеми на близки хора.

Нерядко наричат хипохондриците мнителни хора. Това обаче не е така. И да се различи психическият проблем от обичайно измисления не е толкова трудно. На първо място хипохондрикът не може лесно да се откъсне от вътрешните си усещания и да започне да обсъжда вчерашния сериал например. Ако него го „боли“, то го боли настойчиво и натрапчиво. Хипохондрикът не си измисля заболяванията, той действително ги чувства. Освен това на тези хора усещанията са силно изострени. Ако е болка, тя ще е непоносима. Бодежите в гърдите ще ги усещат дълбоко, рязко и болезнено.

Постоянният песимизъм е още един проблем, отличаващ хипохондрика. И това е напълно естествено. Та нали неговата болест е най-тежка и неизлечима. Обикновената настинка е способна да го накара буквално да се готви за погребение.

Хипохондриците обичат да ходят по лекари. При това не могат да ги изплашат никакви опашки пред кабинета на специалистите. А диагнозата „здрав“ изключително много ги разстройва, както и отказът на лекаря да им назначи допълнителни изследвания като ненужни.

Ако действително има здравословен проблем, това се доказва чрез най-различни изследвания. Има ли патология, резултатите ще я констатират. При всички останали случаи пациентът се нуждае от лечение при психотерапевт, което ще помогне пациентът да се измъкне от натрапчивите идеи и усещания.

Човекът, страдащ от хипохондрия, наистина се нуждае от специализирана помощ, но не такава, каквато той си я представя и очаква. Само психотерапевт може да установи причините за подобно разстройство. Понякога се налага и консултация с невролог. Самолечение, както и в много други случаи, е недопустимо. Терапията е индивидуална, защото успехът на лечението зависи от тежестта на заболяването, личността на човека и възрастта му.