.jpg)
Болестта на Паркинсон се „подмладява”
Болестта на Паркинсон е от най-разпространените заболявания днес. Пациентите се увеличават, а начални признаци се проявяват вече и при хора на 40, дори на 35 години, макар че столетия болестта е определяна като старческа.
За основна причина за паркинсона се сочи загиването на нервните клетки в една специфична мозъчна област, т.нар. черна субстанция - силно пигментирано вещество, осигуряващо химичния контакт между частите на “двигателната” система в мозъка. Първите признаци са лек тремор само в едната ръка, забавеност/застиналост на движенията, лицето става все по-безизразно, ръцете не се движат при ходене, походката е като вдървена. Говорът често става тих и мънкащ. Симптомите на заболяването се влошават с времето, като варират при всеки пациент. Ранните могат да протекат незабелязано месеци или години.
Сред най-рисковите фактори е преди всичко възрастта, с чието напредване расте и вероятността човек да заболее. Следва наследствеността – ако един или повече близки роднини са с паркинсон, има риск, макар той да не е висок. Мъжете са по-уязвими от жените. Причинител може да е и вид интоксикация - примерно продължителен досег с пестициди или хербициди.
При диагноза паркинсон в никакъв случай не бива да се изпада в паника. За овладяването на болестта е много важно ситуацията да бъде поставена под контрол, категорични са лекуващите. Още не е открит лечебен метод срещу заболяването, но симптомите може да се лекуват активно. Лечението ползва все по-нови технологии – от модерни фармакологични средства през сложни нев¬ро¬хи¬рур¬гич¬ни опе¬ра¬ции с въз¬дей¬с¬т¬вие чрез ток или студ на дялове на под¬ко¬ро¬вия мо¬зък до използването на ембрионални стволови клетки за замяна или възстановяване на увредените неврони, продуциращи допамин. В битката с паркинсоновата болест помощта на болните за лекарите и изследователите е наистина незаменима.
"Продължителна допаминова стимулация: европейска специализирана програма за лечение на болест на Паркинсон", бе тема на голяма научна конференция в София. Целта: да систематизира постиженията в лечението на тежкото инвалидизиращо заболяване и да приравни практиките към евростандартите. Лектори бяха водещи чужди и български специалисти - проф. Пер Один от Бременхавен - Германия, проф. Антонини от Сан Камило, Венеция, проф. Вл.Костич - Белград, д-р Амалия Ене - Букурещ, проф. Иван Миланов и проф. Параскева Стаменова от УСБАЛНП "Св. Наум” - България.
