.jpg)
Болницата има само час за реакция при инсулт
С доц. Иван Стайков разговаря Галина Спасова
Доц. Иван Стайков ръководи Клиниката по неврология и медицина на съня в „Токуда Болница София“, а преди 8 години я създава, отначало като отделение. Казва, че е много интересно да можеш да изградиш, да подбереш един екип от нулата, вместо да завариш колектив от уморени хора. Първата му важна школа в медицината е разпределението като участъков лекар в Кочериново, а след конкурс попада в най-тежкото отделение на Клиниката по неврология в ИСУЛ. По време на двете си специализации в Берн има професионалния шанс да се учи от имена като проф. Матле и проф. Басети, но след защитата на докторската си дисертация се връща в България, на предишното си работно място.
- Доц. Стайков, какво Ви привлече в проекта „Токуда болница“?
- Много ми допадна като философия. Важна стъпка от страна на д-р Токуда беше това, че той покани всички началници на отделения, а после и заедно с нашите колективи посетихме Япония, където прекарахме около 2 месеца. Така създадохме първо неформалната връзка помежду си, а и израснахме професионално. Принципът, който си повтаряме, е, че всеки човек има право на добро, на равно медицинско обслужване. Д-р Токуда е изключителен филантроп и самото докосване до него изигра роля за мен и колегите ми - не толкова за професионалното, колкото за личностното ни формиране. Критериите за добрата работа са много. Особено важна е удовлетвореността на пациентите.
Опитът в „Токуда“, според мен успешен, е да се направи така, че пациентите да нямат неприятните усещания, свързани с болница. Тук има цветя, картини, зимна градина. Другият критерий е собствената ни удовлетвореност от свършеното в медицински аспект (не говорим за друго). Клиниката ни е сред лидерите в лечението на мозъчните инсулти, и то в острия им стадий. Това е един изключителен количествен критерий за измерване на качеството. През последните десет години развитието по отношение на съдовата диагностика и лечение в острия стадий е забележително. Става дума за т.нар. тромболитично лечение, за съжаление то се прилага само до 4 часа от началото на инсулта. Т.е. времето е основен фактор.
- ... който изисква безупречно отработена организация.
- Има един международен проект, по който работим в момента и използваме термина „from door to needle” – от вратата на болницата до поставянето на тромболитичното лечение. Новите европейски критерии сочат, че това време трябва да е под един час. Иска се такава организация, че в това време да се вмести извършването на много неща – скенер, доплер, кръвен анализ и т.н., за да установим дали човекът отговаря на критериите за това лечение и да го включим.
- Поддържате тази готовност по всяко време?
- Седем дни в седмицата, 24 часа в денонощието имаме готовност за тромболитично лечение. Сега работим по един глобален проект „Quick“ - за ускоряване на този процес. Има протокол, който се спазва много строго. Само при споменаването на думата тромболиза представете си как светва червена лампичка и този пациент приоритетно преминава като на писта през съответните структури, за да може да бъде спасен. Според последни научни публикации при инсулт за една минута загиват около 2 млн. неврона. Представете си какъв бурен процес настъпва в мозъка след началото на инсулта.
- Разпознаването на кои симптоми може да е съдбоносно?
- Аз съм се явявал много пъти в медиите, тук провеждаме лекции за пациентите, за да информираме кои са първите алармиращи симптоми, които трябва да се знаят. Те са няколко: може да е внезапно изтръпване или слабост в десните или в левите крайници - почти винаги е от едната страна. Може да е внезапно изтръпване или увисване на ъгъла на устата, внезапно нарушение на зрението, двойно виждане. Сигнал за близките и за самия пациент трябва да бъде и внезапно появил се силен световъртеж. Най-тежките случаи са, когато изведнъж се появи нарушение на говора или на процеса на разбиране, защото ако човек е сам, трудно може да потърси помощ. Анализираме периодично всеки показател във веригата и смятам, че имаме сериозни постижения в това да се съкрати времето от началото на инсулта до началото на лечението. Имали сме кампании и срещи със спешната помощ за това какво се предприема при инсулт.
- Как се движи в годините честотата на инсултите?
- Има като че ли едно пречупване във възходящата крива по отношение на инсултите у нас. От година-две насам започват да намаляват. Което е и нашият стремеж – да се преборим с рисковите фактори. Българинът за съжаление си ги има. На първо място е високото кръвно налягане. Тук прогресът е сериозен, имаме много добра комуникация с кардиолозите. Според нас пациентите с кръвно налягане се обхващат и се лекуват по-добре. Рисков фактор е тютюнопушенето, нарушенията в съня са особено сериозен рисков фактор - говоря за обструктивната сънна апнея. От нея страдат дебелите хъркащи мъже, по време на сън те спират да дишат. При наличието на този фактор честотата на инсулта се увеличава около два - два и половина пъти. И тук имаме много сериозен напредък, защото диагностицираме такива пациенти постоянно. Според международни експерти, ако рисковите изменяеми фактори за инсулт се редуцират (аз споменах основните), случаите ще се намалят с над 80%. Неизменяеми рискови фактори са раса, ген и др.
- Какви са постиженията в медицината на съня, за която поначало малко се знае?
- Това е ново направление, от около 30-40 години. У нас по него се работи от около 20 години. В ИСУЛ под ръководството на проф. Стаменова бяхме може би първата държавна лаборатория, в която започна да се развива медицина на съня. После специализирах в Германия и вече около 13 години се занимавам в това направление. По най-новата класификация нарушенията на съня са 85 вида. Някои са твърде чести, други много по-редки. Едно от най-честите е т.нар. инсомния или безсъние. От него страдат много хора - от 18- до 80-годишна възраст, обхваща около 25% от населението и може да бъде много сериозен бич, защото води до нарушения на паметта, на вниманието. Едно от много честите е кумулативната сънна апнея, т.е. нарушението на дишането по време на сън, спиране на дишането. При това се получава хипоксия на мозъка и на цялото тяло, кислороден глад, който се изпитва през цялата нощ. Пациентът, когото наблюдавахме последната нощ, е спирал да диша по 80 пъти на час, понякога с интервали над минута.
- Подлежат ли на пълно излекуване нарушенията на съня?
- При остро настъпило безсъние вследствие на стрес – смърт в семейството, уволнение и т.н. – с медикаменти то изчезва за около месец-два. Дефинитивно се лекува. С новите средства и методи обструктивната сънна апнея се лекува до 100% - стига да се подходи правилно. Едно изключително често и екзотично заболяване е т.нар. синдром на неспокойните крака. Аз самият се учудих колко много хора имат такъв проблем. Малко познато заболяване, при което има толкова добър медикаментозен ефект, че пациентите още на втората нощ казват, че не са спали така от години. Защото усещанията са много неприятни, най-вече в подбедрицата – изтръпване, мравучкане, крампи, болезненост. И това продължава през цялата първа част от нощта. Човек си движи, масажира краката, става, това му нарушава съня и действително действа влудяващо. Лечението помага веднага, но трябва в болнични условия да се установи точно профилът на синдрома.
- Напоследък въпросът за кадрите е неизбежен.
- Може би най-големият потенциал на клиниката ни е нейният персонал. Имаме 9 лекари, 5 специализанти, като повечето от тях са започнали тук, продължили са в чужбина. Много се радвам, тъй като, от една страна, сега завършват малко лекари и половината от тях заминават веднага, без да се замислят, за Германия. Знам, че 95% от изучаващите в момента немски в Гьоте институт са лекари. Това е изключително тежка тенденция. Затова аз много се радвам на тези млади хора, защото те са декларирали, че не желаят да напускат България. Повечето от тях са с английски задължително, има хора с три езика, изключително компютърно грамотни, много амбицирани, защото в тази болница могат да видят за 1-2 години всичко – по отделните специалности. Правим всяка седмица презентации – те представят интересни случаи, които съм им възложил, литературна справка и стават полезни обсъждания. Всъщност въвел съм това, което сме правили в Швейцария. Аз лично не толерирам напускането на България от лекарите. И тук, в клиниката, се опитвам да балансирам – финансова мотивираност плюс интерес към медицината. Имам, абсолютно имам надежда, че страната ни ще има и в бъдеще добри лекари.
