Бъдещето е на линейки с парамедици

С д-р Мирослав Ненков, специалист по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във ВМА, зам.-министър на здравеопазването в служебното правителство през 2013 г., разговаря Петър Галев

- Д-р Ненков, кога ще имаме ефективна спешна помощ в България?
- Въпросът изобщо не опира до техническото оборудване. В крайна сметка колко струва един дефибрилатор, ако го използвам като символ? Модерната техника, колкото и да е скъпа, министерството може да си я позволи. Решаващ е човешкият фактор, дефицитът на лекари в спешната помощ. За да се намерят желаещи за тази тежка във всяко отношение работа, специалистите трябва да бъдат мотивирани с адекватно възнаграждение и добри условия на труд.

- В българските условия каква трябва да е лекарската заплата в спешната помощ?
- Не съм специалист по човешки ресурси, но 900–1000 лв. за това, което вършат колегите, е крайно недостатъчно! И животът го доказва – постоянно намаляват желаещите да работят в спешните центрове. Наскоро Министерският съвет прие между почивните дни едно постановление, с което въведе лимити за болниците, което е груба намеса в работата на здравната система. След като това се оказа толкова лесно, нека правителството да приеме постановление за специален статут на спешните центрове в София и някои други големи градове, където екипите са най-натоварени.

- Трябва ли да се върне телефон 150?
- Това не е най-важното. Ако за София например бяха осигурени 50 екипа на смяна и въпреки това координацията между диспечерите от 112 и спешните медици се явява проблем, можем да мислим по този въпрос. Основното предимство на телефон 150 беше квалификацията на операторите, които преценяваха правилно и даваха приоритет на най-тежките случаи. А когато се въведе 112, който замени 150, се оказа, че двата софтуера не могат да комуникират помежду си. Това го оставям без коментар...

- Лекари ли трябва да останат в линейките, или да преминем на западната практика с парамедиците?
- Неслучайно повечето развити държави залагат на парамедиците в спешната помощ. Тяхната подготовка е много по-кратка от тази на  лекарите, съответно издръжката им е по-ниска. Същевременно, когато са обучени според стандартите, те напълно могат да се справят с изпълнението на протоколите за действие при различните спешни състояния. Парамедикът не поставя диагноза, той реагира според състоянието и целта му е да достави пациента в максимално стабилно състояние в болницата. Отделно от това може да има и специализирани екипи с лекари, но те да отиват при конкретна необходимост. В България в момента няма дори законова регламентация за обучение и работа на парамедици.

- Какво мислите за неотложните звена, които поемаха пациентите с кръвно, температура и други по-леки проблеми?
- Това е по-сложен въпрос, отколкото за парамедиците. Защото, ако върнем неотложните звена, трябва да е ясно кой ще работи в тях, кой ще ги издържа и т.н. Организацията на едно такова звено не е проста работа. Ако се задължат личните лекари да организират такава помощ, без да се увеличи заплащането им, те едва ли биха приели.

- Какъв е начинът да се ограничат неоправданите повиквания на линейки?
- По света това е измислено. В Англия например всеки може да повика спешна помощ и, както вече стана ясно, парамедиците го закарват в съответния спешен портал. Там обаче, ако след прегледа се установи, че пациентът не е имал реална нужда от спешна помощ, получава доста голяма сметка и си плаща за всичко. А тези, които са отишли на крак в спешния център, понякога чакат с часове за преглед, разбира се, ако не им изтича кръвта или не са припаднали. И тук ще трябва да се въведе механизъм за финансова отговорност, ако повикването не е било оправдано от медицинска гледна точка.

- И все пак какво може да се направи най-бързо, за да не останем напълно без бърза помощ?
- Например могат да се привлекат колеги на хонорар, които да дават дежурства в спешната помощ, без да са щатни служители на центровете. Сигурен съм, че по-младите лекари ще откликнат, защото това е ценен професионален опит, а и възможност за допълнителен доход.

- Колкото и ефективна да стане спешната помощ, има състояния, в които трябва да се реагира за няколко минути, за да бъде спасен животът, готови ли сме за това?
- В училището липсва системно обучение за оказване на животоспасяваща помощ на пострадал. Всеки човек трябва да има елементарна подготовка, да може да направи сърдечен масаж, да спре тежък кръвоизлив, да помогне при задавяне. По света хиляди хора са спасени от случайни минувачи, които дори имат достъп до дефибрилатори на обществените места. Ние сме много далече от такава организация...

Сподели във Facebook