Българите нямат особено доверие на родната медицина

С проф. Евгени Медникаров разговаря Галина Спасова

- Проф. Медникаров, колко операции се правят годишно в болницата?
- Някъде между 2500 и 2800. Продължаваме да извършваме най-сложните оперативни интервенции в областта на ортопедията и травматологията – такива, които или са отказани на други места, или са направени не особено добре, което налага ние да реоперираме. А финансирането на това лечение излиза на болницата доста повече, отколкото НЗОК плаща. С течение на времето по чисто икономически причини започваме да редуцираме броя на леглата, броя на персонала - тъй като клиничните пътеки от седем години не са актуализирани, а средствата за всички медикаменти и консумативи, включително и за заплати, постоянно нарастват.

- Може ли да се дойде за консултация в болницата?
- По закона за лечебните заведения не е разрешено да имаме договор с НЗОК и за доболнична помощ. Затова бяхме принудени да създадем дъщерно дружество на територията на болницата, което работи с НЗОК по доболничната помощ. Но ние не можем да правим контролни прегледи, освен тези, които ни задължава Националният рамков договор, нито прегледи на пациенти, които биха искали да бъдат консултирани от наши колеги тук, освен срещу заплащане. От много години предлагаме да се възстанови възможността на лечебните заведения да работят с касата и като доболнична помощ. И ако човек иска да си прегледа например ръката, да може да бъде приет от съответния колега с направление за преглед, талон №3. Сега няма право.

- Споменахте, че тук се извършват най-сложните оперативни интервенции. Кои са те?
- Това е единственото в България място, където е структурирано отделение по онкоортопедия, за злокачествени заболявания в областта на опорно-двигателния апарат. Това са и хора, които имат нужда от най-сериозни грижи и от най-тежките оперативни интервенции, понякога свързани с ампутации и т.н. Но болницата не получава никакъв бонус за това, че извършва тази дейност единствена в страната. И слава богу, че най-често колегите изпращат пациентите при нас, защото има и други случаи - в желанието си да усвоят т.нар. клинична пътека в някои лечебни заведения извършват интервенции, които не само не подобряват, но и в голяма степен влошават и забавят лечебния процес, което за онкоболните е решаващо.

Ние извършваме най-съвременните органосъхраняващи интервенции с въвеждането на индивидуални изкуствени стави, които са достатъчно обемни и обхватни, за да могат да „покрият” поразената от злокачествения процес част от костта. Говорим за индивидуални изкуствени коленни, тазобедрени стави, в областта на горния крайник също. Освен това в болницата се извършват най-съвременните интервенции в областта на детската ортопедия, хирургията на гръбначния стълб, хирургията на горния крайник и ендопротезирането.

- Ендопротезирането ли е голямото постижение в ортопедията?
- В последните години то е вече рутинна интервенция при артрозни промени в долните крайници, които преди време трайно инвалидизираха пациентите, без да имаме възможност да им помогнем. Те понякога завършваха живота си в инвалидна количка поради болка, немощ и невъзможност да използват крайниците си. Сега поставяме около 800 ендопротези годишно – и коленни, и тазобедрени.

А при онкоортопедичните заболявания по правило прибягвахме до ампутация, и то доста несъхраняваща, защото за да се стигне до място, което не е поразено, трябва да се ампутира по-голяма част от крайника. Сега вече успяваме да слагаме тези индивидуални изкуствени стави, като премахнем, разбира се, всички патологични процеси в костта или в меките тъкани, които са ангажирани.

- Напредналата възраст пречка ли е за ендопротезиране?
- Доста разширихме показанията, особено при счупвания в старческата възраст, над 80 години. Преди това не се препоръчваше интервенция и тези възрастни хора оставаха на легло до евентуалното срастване или най-малкото стабилизирането на мястото на счупването. Но такова продължително обездвижване нерядко завършваше фатално за пациента. Сама по себе си възрастта не е пречка, но много често тя се съпровожда от сериозни заболявания и тогава рискът за живота на пациента от оперативна намеса е много голям. Само това е причината да се въздържаме от ендопротезиране при такива болни.

- Смята се, че ортопедията е сред най-конкурентоспособните медицински специалности у нас в момента. Как се обяснява?
- Комплексно е. Нашите учители бяха на „ти” с всички световни постижения в областта на ортопедията и травматологията за онова време, успяха да развият сериозна школа в България. Като техни наследници се стремим и успяваме да следим и участваме в почти всички световни форуми, да въвеждаме много бързо най-новите методи, които колегите по света реализират. Проблемът ни е единствено в големия ресурс, който изисква нашата дейност. Всички изкуствени стави, имплантите като част от съвременното лечение в ортопедията и травматологията, са свързани с пари. Касата покрива частично тазобедрени и коленни ендопротези. А при модерно лечение, изискващо прилагането на определен вид плаки, които по-бързо, по-качествено да възвърнат пациента в неговото нормално физическо състояние, той трябва да плаща сам.

- Въпреки класата на нашата ортопедия сякаш още се робува на мита - по-добре да се отиде в чужбина.
- Това е точната дума. Нещо повече. Има комисии за лечение в чужбина. Ние даваме становище доколко можем да се справим и доколко не. В много малка част от случаите препоръчваме лечението да се проведе в определени центрове в Европа. Българите обичат да се лекуват в чужбина, нямат особено доверие на родната медицина. Но пък е добре, когато се дават на пациентите доста средства, от порядъка примерно на 30 хиляди евро за лечение, да има законов механизъм същата комисия да прецени доколко лечението е успешно, доколко там са въведени нови методики, които тук не могат да се използват. А не да е водещо само желанието на пациента да отиде в чужбина просто поради все още неотмрялото корекомско мислене.

Всеки се блазни от битовите условия в западноевропейските клиники и от по-добрите грижи от страна на средния медицински персонал. Но тук трябва да разделим компетентността на лекарите, която е на европейско ниво, от битовите условия и грижи - там безспорно отстъпваме. Но това зависи само и единствено от финансовите средства. Когато една сестра получава в България 600 лева, а навън, условно казано, 1500 евро... А има и недостиг на кадри - колкото и пари да се дадат в момента.

- Съвременният човек не прехвърля ли прекалено много свои отговорности на медиците – да възстановят здравето, да „ремонтират” тялото почти както се поправя колата в сервиза?
- Трябва да се увеличи превенцията, профилактиката, да се подобри качеството на живот и да не се налага „да си сменяме частите”. Защото Създателят ни е дал едно доста добре моделирано устройство, което ние малко или повече съзнателно с някои вредни навици амортизираме прекалено. И желанието ни да използваме тялото си бързо да реализираме някакъв финансов ресурс - защото това обикновено е цената - много често довежда до неговото увреждане.

На първо място е стресът, който се отразява и на опорно-двигателния апарат. Обездвижването на хората. Физическото усилие (не говоря за екстремални натоварвания) е добро за организма. Поне два часа трябва човек да отделя всекидневно за работа върху тялото си. Достатъчно е да се ходи продължително време, да се разделим за малко с автомобила, да караме колело, дори вкъщи да направим елементарни упражнения на отворен прозорец, вместо да легнем пред телевизора.

 

Сподели във Facebook