.jpg)
Бъзакът – черната перла на прашните пътища
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
Всеки е срещал това растение с отблъскваща миризма край прашните междуселски пътища, край реките и из селските мери, но малцина знаят за неговите удивителни профилактични и лечебни свойства. Бъзакът, или тревистият бъз, известен още с имената „бъзе”, „бъзуняк”, „бъзовляк”, е многогодишно растение, високо около1,5-2 м, което е широко разпространено в Южна и Централна Европа, както и в Югозападна Азия и Северозападна Африка, където се среща чак до 1800-2000 м надморска височина. Бъзакът принадлежи към семейство Бъзови (Caprifoliaceae), което включва над 25 рода растения. Той се отнася към рода Бъз (Sambucus), чието наименование произлиза от гръцката дума "sambuca", означаваща вид флейта (нещо като кавал), която древните овчари си майсторели от стръковете на растението.
Неговите полезни качества са били известни още в античните времена. Древногръцкият фармаколог, натуралист и военен лекар в армията на император Нерон – Диоскорид, както и древноримският учен Плиний Стари споменават в трудовете си целебните качества на плодовете на бъзака, препоръчвайки ги срещу воднянка, като и като пикочогонно, потогонно и укрепващо организма средство. От незапомнени времена в много народи неговите плодове са се използвали за багрене на тъкани и кожи, както и за усилване на червения цвят на вината.
Трябва да се прави разлика между бъзака (Sambucus ebulus) и храстовидния или дървовиден черен бъз (Sambucus nigra), които имат сходни на вид цветове и плодове, както и подобен химичен състав на отделните части на растенията. В Средновековието с твърде неприятния мирис на бъзака се решавали актуалните проблеми с въшките и дървениците, както и с нашествията на гризачите в хамбарите.
Подобно на редица други случаи
съвременните изследвания потвърдиха прозренията на древните учени за чудодейните свойства на това необичайно растение.
Сигурен знак за полезните свойства на растенията в природата е поведението на животните, които от незапомнени времена разчитат единствено на тяхната безотказна помощ за лечение и възстановяване на жизнените сили. В продължение на столетия хората наблюдавали у прелетните птици странен ритуал – наесен, преди отправяне в далечния път на юг, те буквално се тъпчели с малките сочни плодчета на бъзака, очевидно зареждайки се със съдържащата се в тях витална енергия. Със съвременните средства на химичния анализ в бъзака са открити огромен брой биологично активни вещества, разпръснати из цялото растение – стеблото, листата, корените, цветовете и плодовете.
В народната медицина се прилагат всички изброени части на бъзака, но най-широко препоръчвани и използвани са плодовете на растението, представляващи дребни, подобни на боровинка, тъмносини до черни блестящи сферички, събрани в розетка, с леко сладникав, с едва усещаща се горчивина, вкус. Независимо от редицата доказателства за полезните свойства на плодовете на бъзака техният химичен състав все още не е достатъчно подробно изучен. В тях е установено наличието на въглехидрати (глюкоза и фруктоза), биофлавоноиди (рутин, самбуцианин), органични киселини (валерианова, ябълчна, винена, кафеена, хлорогенова и др.), дъбилни вещества, пектин, витамини – С (до 40 мг/100 г) и Е, аминокиселината тирозин, етерично масло, алкалоида самбуцин, гликозиди (самбунигрин, амигдалин), редица ценни минерали и т.н., и т.н.
Този букет от разнообразни по химическа природа вещества се характеризира с широк спектър от въздействия върху различните органи и системи на човешкия организъм.
Биофлавоноидите, които включват около 120 химични съединения, са известни със сборното наименование „витамин Р”. Те са мощни антиоксиданти с изявено действие срещу свободните радикали. Хлорогеновата киселина, която е естер на кафеената и хининовата киселина, също е антиоксидант със силен антиканцерогенен ефект. Витамин С е антиоксидант, участващ в редица жизненоважни процеси в човешкия организъм. Той има съществена роля в организацията и действието на имунната система, в образуването на колаген - важния белтък, изграждащ кожата, сухожилията и хрущялите, в усвояването на желязото, както и за добрия общ тонус на организма.
Витамин Е е антиоксидант, който предпазва клетъчните мембрани от натрупване на токсични продукти на метаболизма (например млечна киселина) и участва в синтеза на белтъците и хемоглобина, в растежа на клетките, както и в транспорта на кислород към тях. Аминокиселината тирозин е важен прекурсор (родоначално вещество) в синтеза на редица невротрансмитери (допамин, адреналин, норадреналин), хормони (например хормона на щитовидната жлеза тироксин) и важния пигмент меланин. По всяка вероятност гликозидите самбунигрин и амигдалин следва да се отнесат към факторите, наред с редицата антиоксиданти, на които се дължи противораковото действие на дребните черни плодчета на бъзака.
Споменатите вещества се отнасят към т.нар. цианогенни гликозиди, които под действието на ензима бета глюкозидаза се разпадат на глюкоза, бензалдехид и циановодородна киселина. Последните две химични съединения са силно токсични за човешкия организъм. В „тандем” те стават стократно по-силнодействащи от всяко от тях поотделно. По щастливо хрумване на Твореца обаче съдържанието на този ензим в нормалните човешки клетки е много ниско, докато в раковите е стократно по-високо. Освен това нормалните клетки съдържат ензима роданаза, който инактивира токсичните цианидни йони. Този спасителен ензим обаче липсва в раковите клетки, които загиват под дружното действие на двете токсични вещества – бензалдехид и циановодородна киселина. Независимо от това
предозирането с плодовете на бъзака съвсем не е желателно, тъй като може да доведе до стомашни проблеми, диария и повръщане.
Съдържанието на въпросните гликозиди в зелените и недобре узрели плодове е много по-високо, поради което за консумация трябва старателно да се избират само напълно узрелите. Термичната обработка ги разрушава напълно. Любопитно е, че тези глюкозиди не са токсични за птиците, които, както вече споменахме, си ги похапват на воля и без ограничения.
Многовековният опит доказва, че малките черни перлички са отлично средство за укрепване на имунната система в борбата й срещу вирусните заболявания, особено в предзимния и зимния период, както и за регулиране на дейността на сърцето. Те имат общоукрепващо действие върху организма, понижават кръвното налягане, подобряват апетита, имат диуретично и дезинфекционно действие по отношение на пикочната система, отстраняват неприятния запек.
Изключително благоприятно въздействие оказват при заболявания и катари на горните дихателни пътища – пневмония, бронхит, тонзилит и др.
Редица наблюдения потвърждават тяхното противотуморно действие. През пролетта са отлично средство срещу умората. Множество наблюдения доказват, че плодовете на бъзака, както впрочем и тези на „роднината” му по права линия – черния бъз, имат изключително благоприятно въздействие за укрепване на детския организъм в борбата му срещу простудните заболявания. Разбира се, дозата при малките пациенти следва по съответен начин да се редуцира.
Съществуват различни рецепти за приложение на чудодейните черни перлички. Според една от тях в стъклен буркан последователно се поставят около 3-4 см слой захар (още по-добре мед или фруктоза), след което 3-4 см напълно зрели плодове и т.н. до запълване на цялата вместимост. Завършва се задължително с дебел слой захар (мед, фруктоза). Така приготвената смес се покрива с марля и оставя да престои на хладно и тъмно място в продължение на 40 дни, като ежедневно внимателно, без да се разпукват зърната, се разбърква с дървена лъжица. След този срок се прецежда и полученият гъст сироп се съхранява в хладилник. Взема се не повече от една супена лъжица сутрин около 10 минути преди закуска. При диабетиците вместо захар може да се използва натуралният подсладител стевия.
Според друг вариант целебните плодчета могат да се изсушат на сянка или в сушилня при температура, не по-висока от 45 0С. Вечер в чаша вода се накисват около 20 плодчета и на сутринта сместа се прецежда и полученият извлек се изпива.
