Целината – целебният зеленчук с три лица

Доц. д-р Димитър ПОПОВ

В наши дни съществуват три разновидности на целината – главеста (Apium graveolens var. rapaceum), листна (Apium graveolens var. secalinum) и дръжкова (Apium graveolens var. dulce). В България се отглеждат предимно главестата и листната целина, а в повечето европейски страни, както и в Америка – дръжковата. 

През последните години (най-вече в големите хипермаркети) дръжковата целина навлезе у нас под своето европейско наименование – селъри (на английски - celery) и първоначално беше приета едва ли не като нов, непознат зеленчук. Целебните и магически свойства на целината са били известни още преди хилядолетия. Като лечебно растение тя се е използвала в древния Египет, в древна Гърция и древния Рим. В античните времена, по време на празници, 

гърците украсявали домовете си с гирлянди от целина, 

а на главата си носели венци, сплетени от ароматните й листа. Възпята е от Омир като любима храна на богинята на любовта и красотата – Афродита. Великият лечител Хипократ препоръчвал целината като храна и лекарство при заболявания на нервната система, както и за повишаване на физическата и умствената работоспособност. За невероятната почит на елините към целината говори фактът, че на някои монети от V век пр. н. е. са изобразени листата на това растение. 

С едно от чудодейните свойства на целината – да повишава либидото, любовното желание и любовната страст, е свързана трагичната легенда за корнуолския рицар от кръглата маса Тристан и ирландската принцеса Изолда, които изпили любовния еликсир, съдържащ сок от целина. Трагичната съдба на двамата влюбени е пресъздадена в операта на Рихард Вагнер, написана преди повече от 150 години. Заради подбуждането на плътски щения и скланяне към нарушаване на седмата Божия заповед – „Не прелюбодействай”, 

католическата църква дълги години гледала с недобро око на целината, 

поради което в Европа тя получила разпространение сравнително късно – едва през XVI - XVII век. В Китай и Индия, където подходът към любовното начало у човека е далеч по-различен, целината имала широко приложение още в VI век. В интерес на истината дивата целина, която се използвала главно за медицински и ритуални цели, не била подходяща за кулинарна обработка, а още повече – за директна консумация. Истинският възход на това растение започва в XVIII век, когато по пътя на селекцията били създадени неговите съвременни културни разновидности. 

Целината е едно от малкото растения, в които се използват всички негови части – грудките, дръжките и листата. Всички те съдържат редица полезни за организма вещества, някои от тях – уникални. В по-големи количества те се съдържат в грудките, които могат да се отнесат към нискокалоричните продукти, с енергетична стойност около 35 ккал (146 kJ)/100 г. Калорийността на листната маса е още по-ниска – едва 18 ккал (75 kJ)/100 г. 

Съдържанието на въглехидрати в грудките е едва 7,6%, 

на протеините – 1,2%, а на липидите едва 0,3%. Затова пък това на фибрите е твърде високо – 1,5%. Благотворното въздействие на целината върху нервната система и мозъчната дейност, известно още на древните лечители, в значителна степен се дължи на съдържащите се в грудките и в листата редица витамини от В-групата – В1, В2, В3, В5, В6, В9. В растението са открити и други важни витамини – А, С, Е, К (главно в грудките), както и витамин U, известен като ефикасен противоязвен фактор. Изследвания от последните години показват, че в грудките се съдържат уникални вещества, известни с наименованието полиацетилени, които способстват за разрушаването на раковите клетки, т.е. имат антиканцерогенен ефект. В тях са открити и редица важни аминокиселини – тирозин, аспарагин, глутамин и т.н. Например тирозинът е съставна част на протеините, които участват в сигналната трансдукция – преобразуването на извънклетъчните сигнали във вътрешноклетъчни. Холинът, причисляван често към витамините от В-групата като витамин В4, е друго ценно вещество, съдържащо се в грудките на целината, което е важен компонент на ацетилхолина – един от невротрансмитерите в човешкия организъм, както и на лецитина, който има изключителна роля в метаболизма на мазнините. В състава на полизахаридите, освен скорбялата и пектина, влизат и т.нар. пентозани (ксилан и арабан), които при хидролизата си се превръщат в простите захари ксилоза и арабиноза. 

В целината са открити и т.нар. фталиди, които имат способността да понижават кръвното налягане 

и да намаляват нивото на „лошия” (LDL) холестерол в кръвта, както и кумарини, които имат спазмолитично, антиканцерогенно, антикоагулантно и фотосенсибилизиращо действие. Съдържащият се в нея флавоноид апигенин има антиканцерогенно и противовъзпалително действие. Според едно неотдавнашно изследване нитратите, намиращи се в целината, под влиянието на бактериите на устната кухина се превръщат в нитрити, които по една неизвестна до този момент на науката „пътечка” се превръщат в азотен оксид – вещество, на което напоследък се приписва изключително важна роля в човешкия организъм. То подобрява кръвообращението в стомаха и предотвратява развитието на гастрит и язва, предпазва кръвоносните съдове от увреждане и способства за образуването на нови, понижава кръвното налягане, ограничава вредното въздействие на холестерола и удължава живота на клетките и дори препятства развитието на HIV-вируса. Целината определено е зеленчукът, към който мъжете следва да изпитват истинско преклонение. 

В нея се съдържат значими количества от мъжкия полов хормон андростерон, 

който по съвместителство действа и като феромон – отделяйки се с потта, привлича и възбужда неудържимо противоположния пол. А за тези представители на силния пол, за които по една или друга причина действието на целината като афродизиак и атрактант вече не представлява особен интерес, също има добра новина – този невероятен зеленчук е отлично средство за стимулиране на дейността на простатната жлеза и профилактика на простатита,  заболявания на бъбреците и отделителната система.  

Специфичният аромат на целината се дължи на съдържащото се във всички части на растението етерично масло. В най-голямо количество (2-3%) се открива в семената. Маслото на целината се използва в парфюмерийната и козметичната промишленост, в ароматерапията и т.н. 

Диуретичното действие на целината в значителна степен се обуславя 

именно от съдържащото се в нея етерично масло. Негови активни компоненти са фталидите апиол, бутилфталид и бергаптен. Свойството на апиола да предизвиква съкращения на гладката мускулатура предопределило използването в древността на маслото от целина за прекратяване на нежелана бременност. Бутилфталидът предизвиква понижение на кръвното налягане, а бергаптенът има фотосенсибилизиращ ефект – стимулира образуването на кожния пигмент меланин, и спомага за растежа на косата. Съдържащите се в маслото на целината компоненти, в съчетание с останалите биологично активни вещества на това уникално растение, способстват за намаление на нивото на хормона на стреса кортизол. Неговият системен излишък в организма води до високо кръвно налягане, хипергликемия, повишение на количеството на коремните мазнини, понижение на имунитета, потискане на функциите на щитовидната жлеза, намаление на мускулната тъкан и плътността на костите и т.н. 

И накрая – един практически съвет. Дръжковата и листната целина може да се съхранят свежи продължително време, като се потопят във вода - като цветя. 

Целината, известна още под името керевиз, е двугодишно тревисто растение от семейство Сенникоцветни (Apiaceae), включващо около 400 представители, между които морковите, магданозът, копърът, кориандърът, кимионът, дивисилът и т.н. През първата година от вегетацията се формират корен (или кореноплод) и листна маса, а през втората – цветоносно стебло, цветове и семена. Родина на целината са земите на Средиземноморието, където и досега се срещат нейни диворастящи форми.

gpopov_bg@yahoo.com

Сподели във Facebook