Час за сиеста

Бойка ВЕЛИНОВА

Обичайно е в един часа след пладне, ако се намирате в някоя държава, разположена от умерения пояс към Екватора, да се зачудите какво става – жегата е притиснала всичко, плътна и смазваща, хората са се изпокрили, а отвсякъде чувате трясъка на металните ролетки на заведения и магазини. По улиците остават само туристи и забързани местни с тревожния поглед на пропускащи нещо важно в живота. Дори и да работят на обед, ресторантите затварят към 2-3 часа и отварят чак вечерта. В този промеждутък – особено в малките градчета – няма къде една цитронада да изпиете, камо ли да хапнете нещо.

Учрежденията, фирмите, медицинските практики и по-дребните бизнеси застиват в безвремие, сякаш парализирани от магьосническа пръчка. Тогава ви остава да полегнете на дебела сянка или ако сте в по-голям град, да се криете от горещината в търговски център или музей. В Рим туристите се разхлаждат в и край многобройните фонтани, в Мадрид дремят по парковете, а в Атина пият силно разредено узо да им „дърпа жегата”. Като в приказката за Спящата красавица всички се събуждат и отново се раздвижват в късния следобед – терасите на заведенията се изпълват с посетители и животът продължава. Хапват се сладоледи и торти, пият се кафета и коктейли като за последно, сякаш вечерята ще бъде поднесена чак догодина.

Ключ към бързия релакс

От 1 следобед – това е времето, когато животът замира: часът на сиестата. Такъв е обичаят за гърци, испанци и много други народи по света: да се придремва 20-30 минути, за да се наберат сили за остатъка от деня. Тази релаксираща почивка в никакъв случай не трябва да се бърка с обикновения мързел и безделие, при което поспиваме след хранене, събуждаме се гладни и пак ядем – и така до безкрай. Предполага се, че думата идва от латинското hora sexta и обозначава шестия час след развиделяването, пладнето. Социалното явление „сиеста” има своите корени назад във времето, но става масово в периода на Гражданската война в Испания, когато мъжете са работели на няколко места, за да набавят за семейството нужните финанси. С тази кратка освежаваща дрямка между двата ангажимента те възстановявали силите си.

Във физиологичен аспект сиестата е следствие от състоянието на организма след обилното хранене, когато нивото на кръвната захар се понижава и ни се доспива неудържимо. При всички случаи лекарите я препоръчват, но съветват да не се прекалява с продължителността й, защото това може да доведе до трайно разстройство на биологичния часовник и нощния сън. Леката дневна дрямка нормализира дейността на сърцето, кръвното налягане и неутрализира натрупания стрес. Проучвания сочат, че тя е полезна за добрата памет и засилва възможностите за учене, удължава деня и човек е свеж и бодър до късно вечер. Така можем да си обясним задръстените с хора улици и заведения по Средиземноморието до среднощ, които създават впечатление за безкраен празник.

Сиестата и изкуството

Като се вгледате в картината „Млада жена в хамак по време на сиеста” на Густав Курбе, ще видите изписано на лицето томителното удоволствие от следобедния релакс. Основните „оправдания” за сиестата са климатичните условия – когато е непоносимо горещо, сърцето сякаш заспива и дори животните се прибират в бърлогите си да почиват. Тогава слънцето е в своя апогей и ултравиолетовите му лъчи могат да причинят изгаряния по кожата, прегряване на организма и припадъци.

Към развинтени сънища по време на сиеста ни тласка и картината на Салвадор Дали „Фантазия, провокирана от летяща пчела край нар секунди преди събуждане”. Не само Испания и нейните бивши колонии в Латинска Америка взимат своята доза следобедна почивка. Там се налага един модел, твърде различен от този на представата ни за график на работещия човек: работи се сутрин от 9-10 докъм 12-13 часа, после се обядва, пие се кафе, почива се и дребните бизнеси отварят едва след 16-17 ч. Между 19 и 20 часа почва миграцията към дома, където се вечеря и почива и след 10-11 вечерта всички са по парковете, пешеходните зони и баровете, за да изкарат приятно време с приятели. Това е стил на живот, който се практикува от милиони по света.

Изкушение за всички

Явлението „сиеста” е разпространено и в Китай, Тайван, Филипините, Индия, Виетнам, Бангладеш, Близкия и Средния изток, Северна Африка. То е „заразно” – на следобедна дрямка се наслаждават и в Северна Испания, и в южните части на Чили и Аржентина – все места с климат, сходен на този в Канада. Предполага се, че там навикът е свързан с приемането на най-обилния порцион храна по обедно време. Обратно на очакваното, в Бразилия (бивша колония на Португалия) сиестата не е обичайна, макар че в Рио улиците следобед опустяват. В самата метрополия пък официално няма следобедна дрямка, но е така спокойно, провинциално и отпуснато, че имаш усещането за сиеста по всяко време.

В Южна Азия преди индустриализацията също обичали да си поспиват следобед след лек масаж със синапено масло. Типично било да се хапва нещо леко по време на този ритуал – смятало се, че така човек облагородява душата си. Сега този навик е запазен предимно от селското население. В Бангладеш думите, описващи тези действия – bhat-ghum, се превеждат като „ориз-сън”, дрямка след обяда. В Китай и Тайван училищата имат в програмата си половинчасова сиеста по същото време. Тогава „дърпат шалтера” и за всички е забранено да правят друго, освен да почиват или спят. В Япония някои фирми имат специални стаи за служителите си, където те могат да почиват след обяда или допълнителните часове работа. В по-слабо развитите страни като Мианмар (позната повече като Бирма) следобедната почивка е привична за обикновените хора, но е залегнала и в устава на десетките будистки манастири.

Велики личности като Алберт Айнщайн и Уинстън Чърчил – добил навика при престоя си в Куба, също са харесвали и практикували сиестата. Така те увеличавали своята работоспособност до късните часове на нощта. Обикновените жители на Карибите и Централна Америка обаче не се затормозяват със сложни мисли, а следват физиологичния си ритъм, в който напрягането с работа е на последно място в графика за деня. Тук нямат претенции как и къде ще заспят след обедното хапване – дали на любимия хамак или просто на стол пред портата, дали над или под пейката в кръчмата или под мощната перка на вентилатора.
В нашите офиси нямаме специални места за почивка в хоризонтално положение, но всеки добър работен стол може да предложи на служителя отпускане за половин час. Заглушената светлина, липсата на шумове и изключеният телефон ще ни влеят свежи сили, за да заработим по-добре.

 

Сподели във Facebook