.jpg)
Червеният вятър не е рядка болест
Еризипелът, както е медицинското наименование на заболяването червен вятър, е бактериална кожна инфекция, която често засяга и подкожните лимфни възли. Възпалителният процес е с много ясни граници, което го отличава от други кожни инфекции, каквато е например целулитът.
В миналото червеният вятър е засягал предимно лицето, но в съвремието инфекцията възниква и се разпространява основно по долните крайници – при над 70 – 80 на сто от случаите. Причинителите на еризипел са основно бактерии – стрептококи.
Рискови фактори:
Отоци по крайниците и нарушен лимфен отток;
Повърхностни разширени вени с разязвявания;
Прекарана операция за отстраняване на млечната жлеза;
Диабет;
Алкохолна зависимост;
Снижен по различни причини имунитет, включително СПИН;
Затлъстяване и заседнал начин на живот;
Гъбични инфекции по ходилото.
Бактериите, причиняващи червен вятър, могат да навлязат в организма през кожни рани, язви, зони с изгаряне; след ухапване от насекоми и гризачи, хирургични рани.
Най-засегнатите групи са кърмачетата, малките деца и старите хора, но инфекцията се среща във всяка възраст.
Ранните симптоми на заболяването са общо неразположение, втрисане и повишаване на температурата, които обикновено се изявяват преди кожните оплаквания. Върху кожата болестта започва като малка зачервена зона, която прогресира до огненочервена, втвърдена, лъскава напрегната плака с различна големина, ясно ограничена от околната здрава тъкан. Пациентите се оплакват от сърбеж, парене, подуване, болезненост. Често са налице болки в мускулите и околните стави, гадене, главоболие като израз на общата интоксикация от възпалителния процес.
Засягането на общото състояние зависи от активността на инфекцията, възрастта и подлежащите заболявания.
За поставяне на диагнозата обикновено е достатъчен клиничен преглед. По отношение на лабораторните изследвания най-често се откриват повишени левкоцити, СУЕ и С-реактивен протеин. Микробиологичните изследвания дават позитивен резултат при едва 5 процента от случаите, поради което не се правят рутинно. Те са важни само при пациенти с имунен дефицит и с клапни протези на сърцето, както и при нетипични клинични случаи.
Лечението включва назначаване на антибиотик от пеницилиновата група, симптоматични средства срещу болката и температурата, висок прием на течности (през устата или венозно), студени компреси на засегнатата зона, покой на съответния крайник и поставянето му по-високо от тялото. Хирургична намеса се налага само при некротични лезии и гангрена. Настаняването на пациентите в болница се налага при прилагането на интравенозни антибиотици, при тежко общо състояние и за рисковите групи – малки деца и стари хора с придружаващи заболявания. Най-честите усложнения са абсцеси, гангрена на засегнатия крайник, тромбофлебит. Много рядко се срещат общи инфекциозни реакции на организма като остър глумерулонефрит (бъбречна инфекция), артрит, ендокардит и др.
Прогнозата при навременна диагноза и правилно лечение е много добра. Дори усложненията обикновено не са животозастрашаващи и се преодоляват с антибиотичен курс без трайни последици. Понякога червеният вятър се самоизлекува, но пациентите не трябва да разчитат на това, а следва да търсят медицинска помощ.
При част от заболелите еризипелът дава рецидиви, които налагат продължителна антибиотична профилактика по лекарско предписание. Важно е да се отстраняват и предразполагащите фактори и да се лекуват придружаващите заболявания.
