.jpg)
Червеното цвекло - лек за сто болести
Доц. д-р Димитър ПОПОВ
„Нека храната бъде твоето лекарство, а лекарство – твоята храна.” Тези думи на великия древен лечител Хипократ, изказани около четири столетия пр.н.е., в пълна мяра важат за червеното цвекло – невзрачен на пръв поглед зеленчук, в който природата е събрала невероятен брой биологично активни вещества с изключително благотворно въздействие върху човешкия организъм.
За негова родина се приемат земите на Средиземноморието. Исторически находки свидетелстват, че червеното цвекло е било култивирано преди не по-малко от хиляда години от асирийците, вавилонците и персите, откъдето по-късно то попада в Римската империя и се разпространява из цяла Европа. Римляните до такава степен били пристрастени към него, че император Тиберий заставял покорените германски племена да заплащат данъка си към империята с... червено цвекло. За ползите от този зеленчук са писали велики мислители на древността като Вергилий, Плутарх и Цицерон. Неговите целебни свойства били описани и прилагани от лечителите на Античността Хипократ, Авицена, Гален и Диоскорид, а по-късно и от знаменития средновековен лекар Филип фон Хохенхайм, по-известен като Парацелз. В древния Рим, освен като тонизиращо и подпомагащо храносмилането средство, червеното цвекло твърдо си завоювало славата и на магнетичен афродизиак. Широко разпространено било поверието, че ако мъж и жена вкусят един и същи кореноплод, те безумно ще се влюбят един в друг.
С годините в много народи червеното цвекло се сдобило с престижното определение лек за сто болести.
Трябва да признаем, че по непонятни причини
този тъй полезен зеленчук не е намерил достойно място в българските кулинарни традиции.
Което само по себе си е един твърде тъжен факт, предвид удивителните му свойства и наличието в него на редица уникални съставки, някои от които имат почти магическо действие върху човешкия организъм.
Любопитно е, че първоначално кулинарен интерес са представлявали само листата на червеното цвекло, които били консумирани както сурови, така и варени – в състава на супи и всевъзможни ястия. Вкусът им е твърде близък до този на спанака. Впоследствие били оценени и невероятните качества на кореноплода на растението. В него са открити значителни количества (10-14%) въглехидрати, сред които преобладава захарозата (6%).
Червеното цвекло е богато на растителни влакнини (2-3%), като това на пектина е около 1%. Последният, както е известно, има уникалната способност да улавя и извежда от организма холестерола, редица опасни тежки метали (живак, олово, цинк, кобалт, молибден и др.) и радионуклиди (плутоний 239, цезий 137, стронций 90), както и огромен брой вредни за организма органични вещества – продукти на метаболизма или на патогенната микрофлора, способствайки по такъв начин за неговата детоксикация. Наред с това растителните фибри подобряват перисталтиката и чревния транзит, като по такъв начин активно съдействат за по-доброто функциониране на храносмилателния тракт.
Съдържанието на белтъчини е ниско – около 1,5%, а на липиди – едва 0,1%.
В червеното цвекло са открити редица ценни витамини – А, В1, В2, В3, В5, В6, В9, С, Е, К и U, и важни минерали – натрий, калий, калций, магнезий, желязо, мед, цинк, кобалт, манган, фосфор, селен, йод и т.н. Благодарение на високото съдържание на желязо и фолиева киселина (витамин В9) червеното цвекло е особено ефективно средство срещу желязодефицитната анемия. То е един от малкото зеленчуци, съдържащи кобалт, който дружествената микрофлора на дебелото черво използва за синтез на изключително важния витамин В12, играещ основна роля в образуването на червените кръвни клетки. В червеното цвекло се съдържа и редкият противоязвен витамин U, който спомага за бързо възстановяване на увредената стомашна лигавица. Оцветяването му се дължи на бетацианина – растителен пигмент, принадлежащ към групата на т.нар. беталаини, открити през 1958 г. от екип швейцарски учени.
Бетацианинът е силен антиоксидант, който повишава нивото на имунната защита
и има подчертано антиканцерогенно действие. Принос към характерния червен цвят на цвеклото има и бетаинът, производно на аминокиселината глицин, открит през 1869 г. от К. Шейблер. Установено е, че това вещество има жлъчегонно и силно хепатопротекторно действие – подпомага и стимулира функционирането на черния дроб. Участвайки в голям брой важни биохимични процеси, бетаинът има редица други благотворни въздействия, най-важното от които е понижаването на нивото на аминокиселината хомоцистеин. Скорошни изследвания сочат, че последната уврежда вътрешните повърхности на артериите, причинявайки образуването на атеросклеротични плаки и тромби, и е предпоставка за развитието на старческо слабоумие и болестта на Алцхаймер. С възрастта нивата на хомоцистеин нарастват, като този процес може значително да се ускори от фактори като липса на определени витамини – В1, В6, В12 и особено на В9, тютюнопушене, прекалено пристрастяване към кафето (пет и повече чашки дневно), заседнал начин на живот и др. Любопитно е, че малки дози алкохол намаляват нивото на хомоцистеина, докато високите водят до неговото повишаване.
Амурните въздействия на червеното цвекло, добре познати още на древните,
също намериха своето научно обяснение. Оказа се, че червеното цвекло има способността да натрупва нитрати – около 20 пъти повече от голяма част от зеленчуците. На тези доскоро сатанизирани вещества в наши дни науката гледа по доста по-различен начин – отсявайки зърното от плявата. От една страна, в организма нитратите се превръщат в нитрити, които са изходно вещество за образуването на т.нар. нитрозамини и нитрозамиди – вещества с изявено канцерогенно действие. Но има и една малка биохимична „пътечка”, по която дружествените бактерии на дебелото черво ги превръщат в азотен оксид – вещество, което способства за разширяване на кръвоносните съдове и увеличаване на кръвния ток, стимулирайки по такъв начин любовната сила. Съдоразширяващият ефект има и друго благотворно въздействие – намаление на артериалното налягане. Ето защо
червеното цвекло горещо се препоръчва на страдащите от артериална хипертония.
Изключително благотворно въздействие върху организма има сокът от червеното цвекло, в който преминават значителна част от изброените магически вещества, съдържащи се в клубените. Задължително е обаче свежоизцеденият сок да престои два-три часа в хладилник (за отстраняване на някои летливи токсични съставки) и едва след това да се пие, при това леко претоплен. Добре е най-напред да се комбинира с морковен или ябълков сок в съотношение 1:5, след което количеството на сока от червено цвекло може да се увеличи, достигайки 100-150 мл дневно. Той обаче е противопоказан при подагра, ревматоиден артрит и стомашно разстройство.
Предвид подчертания антиоксидантен и имуномодулиращ ефект и мощното действие на богатия витаминен и минерален състав, както и на присъствието на редица други биологично активни вещества, способстващи за възстановяване и поддържане на хомеостазата – равновесието между отделните органи и системи на организма,
сокът от червено цвекло, както и самият кореноплод се препоръчват след лъчетерапия.
Силното антиканцерогенно действие на сока от червено цвекло е установено от унгарския лекар А. Ференци, който постигнал изумителни резултати при болни от рак, които в продължение на 6 месеца приемали ежедневно по 500 мл сок. Добре е да се знае, че термичната обработка по същество не намалява благотворното действие на червеното цвекло.
Листата и сокът от тях са също много полезни. В тях се съдържат каротеноидите лутеин и зеаксантин, които са силни антиоксиданти, както и редица витамини и ценни минерали. Счита се, че сокът на червеното цвекло е по-целебен дори от този на броколито и спанака.
Червеното цвекло (Beta vulgaris) е двугодишен кореноплоден зеленчук от семейство Лободови. През първата година от вегетацията си образува листна розетка с крехки, широки листа с червена нерватура и кореноплод с тъмночервена месеста част, а през втората формира право цветоносно стебло, което се покрива с цветове от юли до септември.
