Най-голямата грешка е хората да си мислят, че всички диети са универсално приложими. Хранителният режим трябва да е индивидуален, като се отчитат многобройни обстоятелства – възраст, пол, генетични особености, начин на живот, хранене, работна среда. Всеки човек е съвкупност от генетична информация плюс много други фактори – климатични, географски особености, начин на живот, местни хранителни продукти, начина, по който те реагират с гените. Епигенетиката примерно изучава точно това – влиянието на храната върху нашите гени и обратно. Вече има теории, според които негативните мисли могат да променят гените. Неприятното е, че в наши дни почвите са отровени от химически вещества и нямат необходимия минерален състав. Освен че растенията биват химизирани, хранителната им стойност е далеч от нормалната.  Сериозно замърсени са водите и въздухът. И дори човек да си мисли, че се храни здравословно, консумирайки само растителна храна примерно, това не е така в действителност. Няма универсален начин за отслабване, защото всеки човек е една отделна вселена.

Много наивно е да се вярва на разпространеното „хранене според кръвната група“. Основните групи са само 4, а жителите на земята са милиарди. Не може кръвната група да е определяща за типа хранене. Немалко хора се подвеждат, но подобна теория няма никаква научна обосновка.

Най-голямата грешка, която забелязвам при опитващите се да отслабнат, е, че не променят основно начина си на хранене. Прилагат някаква диета, която им се струва убедителна, и като свалят килограмите, се връщат отново към предишното хранене и начин на живот. И връщането на килограми също е сигурно.  После се прехласват по друга диета. Има хора, които вечно са на „диета“, вечно са гладни, а резултат няма.

Ако човек иска да отслабне, трябва да спазва определен хранителен и двигателен режим, за да не се стигне до положение, когато са свалени бързо доста килограми и кожата увисва.  Когато отслабването става бавно, съчетано с подходящо физическо натоварване, се стягат и мускулатурата, и кожата.

В практиката си се срещам с млади хора с анорексия, и то не само момичета. В интернет има много информация, малко знания. И всеки чете и прилага неща, които не са подходящи за него. Родителите научават за явилия се проблем последни, защото младежите се крият, тайно повръщат, вземат слабителни, диуретици или пък се впускат в изтощителни физически натоварвания. По принцип  младите хора, попаднали в такава ситуация, имат проблеми в семейството. Или властни родители, или родители, които нямат време за децата си.

 

 

Сподели във Facebook