Д-р Гергана Коларова: При бременните трябва да се правят поне три изследвания на феталната морфология

Д-р Гергана Коларова е родена в София. През 1986 г. се дипломира като лекар в Медицинската академия в столицата и същата година започва работа като акушер-гинеколог в АГ отделение Благоевград. Там практикува до 1994 г. Специалност Акушерство и гинекология придобива през 1991 г. в София. От 1994 г. работи в гинекологичното отделение на Националната транспортна болница и в частни клиники „Торакс”. От 2002 г. се насочва към доболничната дейност, а от три години има собствена акушеро-гинекологична практика, оборудвана с най-съвременна техника. Занимава се с патология на маточната шийка, възпалителни и туморни образувания на женските гениталии, проследяване на бременност, фетална морфология.

В България все още не можем да изградим стройна система за превенция и профилактика. Според съвременните водещи концепции, дори и без да има никакви оплаквания, всяка жена е добре да направи първи колпоскопски преглед с цитонамазка до няколко месеца след сексуалния дебют. След това лекарят на базата на резултата от цитонамазката и от колпоскопската находка определя периодичността на следващите прегледи. За всяка пациентка е различно и не може да се изведе някакво общо правило. Най-общо, ако няма нищо тревожно, посещение в АГ кабинета един път годишно е добър вариант. Понякога пациентките ме питат, ако са си направили тест, който не е установил наличие на рисковите щамове от HPV (човешкия папиломен вирус), за който се доказа, че причинява рак на маточната шийка), дали могат да намалят профилактичните прегледи с цитонамазка. Отговорът е отрицателен! Поведението на човешкия папиломен вирус е много различно в сравнение с други вируси, например с хепатита. HPV влиза на определена дълбочина в епитела, говорим за микрони, започва да се размножава и да минава от клетка в клетка, а след това при един стабилен имунитет сам напуска организма. Затова, ако при един тест, при един ДНК анализ върху клетки, които се взети от определена зона в цервикалния канал или маточната шийка, не го открием, научаваме само моментното състояние. Това не е гаранция, че вирусът не е минал оттам. А при положителен резултат сме сигурни, че вирусът в момента присъства в организма на жената и тя трябва да бъде внимателно проследявана. В началото се смяташе, че това е една бавна инфекция и можеш да се заразиш в младежките години, а клиничната изява да дойде между 40 и 45 години. През последните години разбиранията доста се промениха. На първо място днешното младо поколение е с много активен полов живот и честотата на заразяване с HPV се покачва. Клиничната картина протича доста по-бурно, особено при имунокомпрометирани организми. Възможно е до няколко месеца след заразяването да имаме една доста разгърната клинична картина. Но добрата новина е, че уловена в началния етап, инфекцията е напълно лечима. Но освен този вирус всякакви други генитални инфекции е важно да бъдат диагностицирани и лекувани навреме. Защото при част от тях възниква така наречената тазововъзпалителна болест, което може да засегне яйчниците и/или тръбите със съответните последици върху възможността за забременяване. Коварното е, че ако жената не ходи редовно на прегледи, може да игнорира симптомите, а след това ние да установим вече последиците. В моята практика при съмнение винаги освен гинекологичния преглед назначавам и определени кръвни изследвания, защото има много чувствителни маркери, като CRP, които ни насочват има ли възпалителен процес.

По отношение на бременните жени посещенията при АГ специалист по линия на НЗОК са силно лимитирани. Но вече бъдещите майки са много добре запознати с необходимостта за по-чест контрол и на тяхното, и на бъдещото им дете състояние. Феталната морфология трябва да се прави поне три пъти – в 12-а гестационна седмица, а след това в 20-а и 32-ра.