Д-р Кирил Николчев: Искаме да сме партньори на здравната система, не просто продавачи на лекарства

Д-р Кирил Николчев е генерален мениджър за България на биофармацевтичната компания AbbVie (АбВи) от 2013 г. Преди това е работил в Abbott Laboratories, където преминава през всички йерархични нива – от продуктов до генерален мениджър. Завършил е медицина в Медицинския университет във Варна, а през 2012 г. придобива магистърска степен по бизнес администрация от City University of Seattle (САЩ).

АбВи е действаща в глобален мащаб биофармацевтична компания, която разработва терапии за лечение на някои от най-сложните и тежки заболявания по света. В световен мащаб 28 000 служители работят в АбВи. Компанията обслужва пациенти в повече от 170 страни. Има седем центъра за научноизследователска дейност и производствени обекти в целия свят.

- Д-р Николчев, терминът „биологични лекарства“ звучи интересно, но и сложно. Какво всъщност представляват те?

- Става въпрос за много сложни молекули, които се произвеждат от живи клетки. По тази причина много малко компании имат ресурса да правят научно-развойна дейност в тази област, да произвеждат и предлагат такива продукти, които помагат на хората. Биологичните лекарства са за лечение на тежки, инвалидизиращи и застрашаващи живота заболявания, при които традиционните лекарства, създадени по химичен път, са изчерпали вече ефекта си. Биологичните лекарства се намесват в механизмите, които стоят в основата на съответния патологичен процес, и коригират „грешките“, водещи до заболяването.

- Затова ли напоследък се говори за революция във фармакологията?

- Тази силна дума е оправдана, когато се стигне до лечение на състояния, които преди това не можеха да бъдат овладени. Говорим за редица области в онкологията, автоимунните заболявания, хронични тежки инфекции. Стотици хиляди пациенти получиха шанс да живеят и да се чувстват добре благодарение на биологичната терапия. Преди нейното създаване тези хора живееха в тежко състояние и в крайна сметка загиваха.

- При кои конкретни заболявания АбВи има най-големи постижения в лечението?

- Трудно ми е да правя класация, защото за нас проблемите на всички пациенти са еднакво важни. Но ако попитате хората, предполагам, че ще посочат ревматоидния артрит, болестта на Бехтерев, улцерозния колит и болестта на Крон, псориазиса. За първи път очакваме лечение и на най-тежките увеити – специфично възпаление на очни структури, което води до слепота. Разбира се, не мога да не посоча лечението на хепатит С. Ние сме една от няколкото компании в света, а в България един от двамата производители, които предлагаме иновативното безинтерфероново лечение на хепатит С, при което успехът доближава 100 процента. Става въпрос за унищожаване на вируса, предизвикващ този тип хепатит, от организма и за пълно излекуване на пациентите. Така те се предпазват да развият цироза или рак на черния дроб. При това лечението е чрез прием на лекарства през устата за период между 2 и 6 месеца. А интерферон съдържащото лечение е инжекционно, с риск от сериозни странични ефекти и не може да се прилага  при пациенти с редица придружаващи  заболявания.

- Ясно е обаче, че нашата държава е с ограничени финансови възможности, което е главната пречка пред широкия достъп до такива иновативни терапии…

- При хепатит С например засега се обхваща върхът на айсберга, достъп до лечението имат само най-тежките случаи. А много по-голяма ефективност ще има, ако се лекуват навреме всички новооткрити пациенти. Но дори скрининговите програми за откриване на това заболяване още не са започнали въпреки обещанията. Проблемът обаче невинаги е в паричния недостиг, понякога е в приоритетите. У нас нямаме реални регистри на пациентите с определен тип заболяване. Все още липсва и реален фармако-икономически анализ, а той може да докаже, че това, което ни се струва скъпо на пръв поглед, в крайна сметка излиза по-евтино. Но в цялото уравнение най-важният елемент е пациентът. Да, иновативните терапии често са скъпи, но те спасяват живот, спестяват болка, страдание и нетрудоспособност. Всъщност се оказва по-изгодно един тежко болен пациент да си замине или да му се отпусне инвалидна пенсия, отколкото да получи лечение и да продължи живота си и приноса си към обществото и икономиката. Такъв проблем има и в други държави, където стандартът не е висок. Но в Румъния например достъп до новото лечение на хепатит С имат много повече пациенти, а държавата е със сходни икономически показатели като нашата.

- Всъщност защо е висока цената на биологичните лекарства?

- Разработката на всяко ново лекарство струва милиарди. Освен това зад всеки медикамент на дадена компания, който е преминал изключително сложния път от лабораториите, през многофазовите изпитвания и регулаторните органи до пазара, стоят много други разработки, в които са вложени огромни средства, но не са имали успех. А тези инвестиции всъщност трябва да се „поемат“ от успешните продукти, иначе просто няма как да се откриват нови лекарства. Отделно от това производството на биологичните лекарства е още по-сложно и скъпо, защото трябва да сме сигурни, че всяка клетъчна култура, която залагаме, винаги ще произведе 100 процента желания от нас продукт. Ако можем да си представим традиционното лекарство като една пощенска картичка, отпечатвана в голям тираж, то биологичното лекарство е като оригинална картина, нарисувана от истински майстор. Тя може да бъде копирана, но не и повторена.

- Ако Вие можехте нещо да промените в здравеопазването, какво ще е то?

- През последните години фокусът в здравеопазването е върху икономията на средства. Някак встрани остава грижата за човешкия живот. Не може да се отрече, че от една страна, имаме достъп на пациенти до иновативни терапии, за разлика отпреди 2-3 години, но няма подобрение в средното ниво на здравеопазването. Създава се и се контролира един огромен документопоток, има пръстови отпечатъци, бланки и подписи, а реалното състояние на пациента, качеството, с което той се лекува, не е на необходимото ниво. Огромни разлики има в здравеопазването между големите градове и малките населени места… Но ако трябва да обобщя, нека да спрем да ремонтираме стария грохнал автомобил, в който всяка година инвестираме много средства без особен ефект, и да си купим нова кола.

- Откакто стъпи АбВи в България, през какво преминахте, има ли някакво позитивно развитие от Ваша гледна точка?

Ако можем да си представим традиционното лекарство като една пощенска картичка, отпечатвана в голям тираж, то биологичното лекарство е като оригинална картина, нарисувана от истински майстор

- В България много пациенти, които нямаха достъп до определени терапии, вече получават съвременно лечение. Държавните институции приеха да финансират иновативни и скъпоструващи терапии за улцерозен колит, псориазис, хепатит С, ревматоиден артрит. Създадохме и много програми за подкрепа на пациентите – информация, административна и психологическа подкрепа. Например при едно автоимунно заболяване, за да се стигне до съвременно лечение, трябва да се направят скъпи предварителни изследвания, които често се поемат по програми от фармацевтичните компании. Това не ангажира лекаря или пациента да се лекува с медикамента на същата компания, но такова изследване е шанс да се открие навреме проблемът и да се назначи правилната терапия. В редица държави това се оценява и приветства от институциите, защото се спестяват обществени средства. Много е важно и придържането към лечението, което изисква цялостна организация – къде болният се обръща, ако има някакви странични ефекти, кой прави периодични лабораторни изследвания. Ние не искаме да бъдем само продавачи на лекарства, искаме да сме партньори на здравната система, да сме част от решението на проблемите на пациентите.

- Какви нови лекарства да очакваме при вас?

- Скоро ще имаме медикамент за хронична лимфоидна левкемия, за която в момента няма ефективно лечение, ако пациентът има определена генетична мутация и не отговаря на стандартната терапия. Имаме обещаващи резултати в лечението на белодробните карциноми, за някои видове от туморите на мозъка – области, където в момента медицината е в дълг на пациентите.

- Какви са амбициите Ви като ръководител на компанията в България?

- Стремежът ми е да запазя екипния дух на работа, това чувство, че всички в АбВи сме едно семейство с общи ценности и в професионален, и в морален аспект. Изпитвам отговорност към хората, личен ангажимент към всеки, който е дошъл при нас. Радвам се, че в момента ние сме сред предпочитаните места като място за работа в нашия бранш.