Д-р Кремена Пармакова: Около 10% от родителите отказват да ваксинират децата си, но санкциите не са ефективни
Водещи специалисти по педиатрия, инфекциозни болести, неонатология, имунология и други експерти дискутираха на специална среща в Панагюрище създаването на Национална програма за оптимизиране на ваксинопрофилактиката у нас. От Министерство на здравеопазването представиха актуална статистика за обхвата със задължителни имунизации и реимунизации на подлежащите лица съгласно Националния имунизационен календар за 2015/2016 г. Д-р Кремена Пармакова, експерт в МЗ, коментира пред социалната платформа за здраве CredoWeb причините за сравнително ниския обхват на имунизациите в България.
- Д-р Пармакова, според статистиката България е на последно място в ЕС по имунизационен обхват. Защо?
- Според статистиката имунизационният обхват у нас е 91%. Имали сме периоди, когато е достигал 95%, колкото е в ЕС в момента. През последните години обаче станахме свидетели на една немного колегиална кампания от някои лекари и медии по темата с доставките на ваксини в страната. Спекулациите неминуемо оказват влияние върху имунизационния обхват.
Това не е единствената причина. Данните за населението в страната получаваме от Националния статистически институт, а те не отразяват реалното положение. Голяма част от необхванатите лица са мигранти. Става дума за българи, които живеят, работят и се имунизират в чужбина, но спадат към подлежащите за имунизации лица и в нашата страна. Не бива да забравяме и за т. нар. антиваксъри, чийто брой в различните области варира като процент от населението. Обикновено това са добре образовани млади хора, които отказват да ваксинират децата си.
- Все пак тези 91% реални ли са, тъй като според някои цифрата може да е много по-малка?
- Предполагаме, че може да има известен процент, който да е надписан. Вероятно заради страх от евентуални санкции от страна на РЗИ някои лични лекари отчитат неизвършени имунизации.
Обсъждат се изменения в Нормативната уредба, в която да бъде въведена причина „отказ от имунизация“. В момента данните сочат, че около 10% от хората не имунизират децата си, включително и поради нежелание. Промяната ще покаже дали информацията наистина се припокрива и дали ще се увеличи делът на необхванатите лица.
- Не се ли получава противоречие? Имаме задължителен имунизационен календар, а се дава възможност за отказ.
- Изменението ще позволи официално да се отчитат лицата, които и без това не прилагат задължителните имунизации на децата си, но санкциите и ограниченията ще останат.
- Но реално санкциите не се прилагат.
- За съжаление в България законодателството не работи добре. В Закона за здравето има разписани финансови санкции за лицата, които отказват имунизации за своите деца. Освен това те не могат да получават социални помощи, а децата да посещават детска градина. Когато обаче някой не иска да спазва законите, намира начин. Лошото е, че това понякога става със съдействието на самите лекари. Ако личният лекар откаже да даде бележка за фалшиви имунизации, детето няма как да бъде прието в градина.
Любопитното е, че в някои държави имунизациите са препоръчителни. Там обаче социалните и здравните системи са направени така, че ако не са ваксинирани, децата също не могат да постъпят в детско заведение и да получат социални помощи.
- Казвате, че понякога отказът от имунизации става със съдействието на самите лекари. Не са ли именно те хората, които да обяснят ползата от ваксините?
- Проблемът е, че личните лекари не отделят достатъчно време, за да обяснят на родителите ползите от ваксините. Не може хора, които не са виждали болно от дифтерия дете, да твърдят, че може и без ваксина. Липсата на информираност е основен проблем за нашата страна.
- Кога лекарят може да отложи имунизацията?
- Личният лекар може да отложи имунизацията до 3 месеца, когато пациентът има някакво заболяване. Най-често става дума за остра вирусна инфекция, респираторен проблем или хронично състояние, което е в обострен стадий. Децата с по-тежки хронични заболявания се изпращат на комисия, която може да отложи имунизацията за определено време – понякога за 1-2 години. Впоследствие отново се прави комисия и детето може да бъде ваксинирано.
- През последните години на няколко пъти имаше проблеми с доставки на ваксини. В момента има ли някакви сътресения?
- През следващия месец предстои подписване на договори за доставки на ваксини. Надяваме се да няма сътресения. През 2016 г. имахме достатъчни количества ваксини и успяхме да наваксаме с изостаналите от предходните две години деца.
Парадоксът е, че когато има ваксини, някои родители отказват имунизациите. Появи ли се недостиг обаче, започват да ни звънят майки и бащи, които искат да ваксинират децата.
Интервю на Георги Георгиев-Бираджиев, Източник credoweb.bg